Блог

Мери си думите и внимавай на кого се доверяваш

1. От кого точно си следен?

Днес в Европа и особено в САЩ, редица служби наблюдават критичните към системата лица и организации. В различните държави те имат различни наименования – Федерално бюро за разследване (FBI) в САЩ, Федерална служба за безопасност (ФСБ) в Руската федерация, Федерална служба за защита на конституцията (BfV) в Германия и т.н. В случая имената не са важни, защото без значение как се наричат общото между всички е, че се грижат за спокойствието на управляващия елит.

С различни методи и средства те сплашват недоволните, внедряват информатори сред по-дейните групи и всячески се опитват да объркат дейността им, докато накрая ги разрушат.

В България подобна служба е Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС). Макар тя да е водещата сила, успоредно с нея действат и редица други, които обслужват и съдействат на ДАНС. Такива са например криминалните отдели към СДВР и районните управления по места. Така на практика и криминалната полиция се превръщат в придатък на политическата полиция.

Службите непрекъснато вербуват информатори и внедрят полицейски служители в критикуващи системата движения и организации. За да станеш „обект на разработка“ е достатъчно да си дал документите си за проверка на някой протест, събрание в зала или концерт. Службите имат ясна задача – с всички средства да направят безобидна всяка политическа опозиция, която е критична към системата.

Като се има предвид, че всъщност всички „опозиции“ са изкуствено създадени, за да симулират многопартийност и свобода на мненията, на практика единствената реална политическа опозиция, която е неудобна за системата е НАЦИОНАЛНАТА ОПОЗИЦИЯ. Точно по тази причина именно тя най-често става обект на репресии от страна на политическата полиция. Младежите в опозиционните среди са особен обект на внимание от репресивните служби. Това е така, защото младите са най-активната част и острие на Националната опозиция. Въпреки всички преследвания, обаче тази възрастова група става все по-голяма и чрез открити протестни действия прави сегашното състояние все по-ясно за милионите нищо неподозиращи граждани. А това системата се опитва всячески да осуети…

Всеки активист е наблюдаван от сътрудниците на репресивния апарат. В това число и ТИ! Рано или късно – по един или двама, копойте ще дойдат и при теб и ще се опитат да те вербуват за информаторска дейност. На професионален жаргон тези лица се наричат – “водачи на информатори“ – защото отговарят за “своите“ агенти. Човек лесно може да ги сравни със сутеньорите, които пускат проститутките си да вършат мръсна и долна работа за пари.

2. Защо точно ти си наблюдаван?

За да изпълни своето предназначение Политическата полиция се нуждае преди всичко от постоянен информационен поток относно всичко, което се случва сред активната маса от Националната опозиция. Една голяма част от информацията те получават чрез подслушване на телефоните и следене на електронните пощи, благодарение на непредпазливостта, нехайството и бъбривостта, които царят сред активистите на опозицията. Голяма част от информацията, обаче репресивните служби получават директно от хора, с които общуват на живо. Затова информаторите (вербувани лица) и агентите под прикритие (внедрени полицейски служители) са крайно необходими за тях.

По правило внедрените служители са по-малко от информаторите, защото е по-трудно да се утвърдят в малките групи, които са организирани предимно на приятелски или квартален принцип. Затова службите предпочитат лица, които вече са част от Националната опозиция, тъй като другарите им не изпитват подозрение към тях. Те са по свое желание в групата, често в началото с искрени намерения и с времето са се утвърдили в определено обкръжение.
От морална и идейна гледна точка сътрудничеството на такива „съратници“ с врага е по-осъдително от подривната дейност на внедрените полицейски служители, защото е предателство спрямо собствените другари.

Не мислете, че само активисти с дълго участие са наблюдавани. За службите от интерес са и на пръв поглед незначителни и непознати активисти, стига те да разполагат с информация или могат да бъдат употребени по друг начин. Никога не си мисли, че са те избрали случайно или е станала грешка. Когато политическата полиция иска да те вербува за сътрудник бъди сигурен, че те вече са те проучили подробно. Те много добре знаят в какво обкръжение се движиш и какво значение имаш вътре в това обкръжение. Знаят политическата ти дейност, знаят личния ти живот и положението ти. Когато те заговорят, те имат ясна представа, каква точно информация могат да получат от теб и какви точно задачи могат да ти поставят.

Може да искат да им кажеш вътрешна информация относно групата от активисти, в която участваш, но може и да искат да те подбудят към криминални дела, с които да криминализираш обкръжението си.
Всяко криминализиране води след себе си репресия – обиски, арести, съдебни дела. По този начин ценни активисти губят своята ефективност. Някой губят своята работа или жилище, други отиват в затвора. В резултат на това дейността на активните групи се ограничава, изграждането на организационната мрежа е връщано с години назад.
И всичко това, защото точно ТИ не си могъл да си държиш устата затворена.

3. Какви лица ползва политическата полиция и как да ги разпознаем

Най-често информатори са онези, в които най-малко се съмняваме. Ако вербуваното лице не се е утвърдило в групата, първоначално то се стреми да спечели доверието на обкръжението. Не влиза в конфликт, и не оспорва решенията на ръководителите дори, когато е на друго мнение. Винаги е сред първите, когато трябва да се свърши някаква организационна работа и никога не се оплаква от поставените задачи. Постепенно неговата „активност“ и „лоялност“ му създават авторитет на верен съратник, на когото може да се разчита. Казаното до тук съвсем не означава, че трябва да се съмняваме във всеки добър и изпълнителен активист. Но липсата на собствено мнение у „винаги съгласния“ може да означава само две неща – или човекът е глупав и безхарактерен, или е информатор с мисия. Определете характера му и анализирайте неговите реакции в различни ситуации. Ако в поведението му има разминаване – в организацията е тих и отстъпчив, докато в личния си живот е твърд и самоуверен, бъдете нащрек!

Ако не се усетите, след време, когато вече се е утвърдил в групата и е спечелил доверието на останалите, „къртицата“ променя поведението си и от „верен и изпълнителен“ съратник се превръща в опозиционер, който все по-често критикува решенията на ръководството. Постепенно привлича към себе си някой по-лабилни и лесни за манипулиране другари. Чрез интриги, слухове и лъжи информаторът започва да разяжда формацията отвътре. Стига се до там, че формираната вече вътрешна опозиция оспорва авторитета и легитимността на онези, които политическата полиция е набелязала предварително.

Доносници и предатели най-често стават лица, които имат криминални прояви и за да се спасят от тежки присъди, започват да сътрудничат на полицията.

Друга категория информатори са онези, които са били вербувани срещу пари или с обещания за бърза и успешна лична реализация.

Затова:

• наблюдавайте и се пазете от онези, който винаги са съгласни с всичко. Бъдете нащрек с ласкателите;
• стремете се в обкръжението ви да няма криминално проявени, но ако все пак има такива, поискайте от тях публично да обяснят защо не са били осъдени за извършените от тях престъпления;
• всеки слух и лъжа тръгват от някого конкретно. Проследете и намерете източника, след което му поискайте обяснение;
• следете финансовото състояние на съмишлениците си. Ако някой, който до вчера е бил финансово притеснен, неочаквано се сдобие с повече средства, проучете откъде ги е намерил;
• бъдете внимателни с онези от обкръжението ви, които имат добра работа или са на държавна служба.

Често такива лица, за да запазят работата си или за да се издигнат са склонни да станат сътрудници на политическата полиция. Пазете се от амбициозните, защото такива хора са готови на всичко в името на личния успех.

4. Какво да правиш, когато си наблюдаван

Никой честен активист не става доброволно предател, но много стават такива от страх, глупост или дори невнимание. Затова трябва предварително да се подготвиш как да постъпиш в случай на “заговаряне“ от някой копой на службите.
Никой не е наблюдаван и заговарян случайно. Политическата полиция проучва внимателно “кандидатите“ си и избира начина, по който ще те заговорят. Всеки човек има силни и слаби черти на характера, всеки е податлив на едно или друго.
При първия контакт за тях най-важно е само едно – на всяка цена да проведат разговор с теб! Успеят ли с това, за теб после ще е трудно да се измъкнеш. Тези типове са обучени психологически и имат опит в заговарянето. Те правят това всеки ден, докато за теб е точно обратното, ти си поставен в една напълно непозната ситуация.

Елемента на изненада е твърде голям и е трудно да мислиш ясно в момента на заговарянето. След срещата вероятно си мислиш, че си казал няколко незначителни изречения, които са маловажни. Грешиш! Самият факт, че си готов да разговаряш с тях, им показва твоите лични слабости. Затова просто ги остави и продължи по пътя си. И без друго няма какво да си кажеш с такива типове. Те не могат да те принудят да говориш с тях. Още преди да са успели да те оплетат в разговор ги помоли любезно, но ясно да те оставят на мира.
Помни, че издайнически могат да бъдат не само думите ти, но и твоите жестове, цялото ти поведение по време на разговора. Те наблюдават цялостно държанието ти и си правят изводи, дали притежаваш слабости, от които по-късно могат да се възползват.

Към елемента на изненадата спада и факта, че първия разговор задължително е на мястото, на което най-малко си очаквал. Ще те заговорят в работата или на път към нея, пред училището, пред фирмата ти. Те искат да ти внушат чувството, че знаят ужасно много за теб – дори това къде работиш, къде учиш, къде обядваш, къде и в кои дни тренираш. Това е тяхната скрита тактика за сплашване.
От твоя страна най-добре е да прикриеш, че си изненадан. Не показвай никаква реакция, когато те заговорят, остани съвсем спокоен. Мисли и си повтаряй само едно – тези типове, които изпълняват поръчки на системата, са долни и безчестни боклуци! Досадни конски мухи, мизерници облечени във власт, които за да подхранват жалкото си самочувствие шпионират хората и ги издават. Пред тези слуги на системата няма нужда да изпитваш нито респект, нито страх.
За теб няма да има последствия, ако ясно и точно им кажеш да те оставят на мира.

Често срещан похват на тези типове при първия опит за вербуване е да ти кажат, че няма нужда да говориш с тях, а просто да ги изслушаш. Мислиш си, че това е приемливо, защото така няма страшно да се случи нещо лошо. Но, наистина ли е така?

Практиката показва, че монолога им протича така – разказват ти няколко неща относно теб и политическото ти обкръжение. Уж съвсем случайно ти споменават неща, за които си смятал, че няма начин да знаят. Това те прави несигурен. Това е и целта им! Докато ти разказват, те наблюдават реакциите и вълненията ти. Очите ти, изражението на лицето ти – всичко това в един момент издава дали монолога им има ефект или не. Не минава дълго време и започваш да чувстваш необходимост да кажеш нещо, да изясниш нещо или да почнеш да спориш с тях. Разговорът започва – целта им е постигната!

Бъди сигурен в едно – всичко, което те знаят за теб е оттренирано знание. Не се впечатлявай от това. Най-добре изобщо не ги слушай! Много засегнати казват, че са били увлечени в разговор “само“, защото са слушали. Повечето дори са вярвали, че ще могат да “изкопчат“ нещо полезно. Това са опасни глупости. Тези психологически обучени, обиграни типове няма да те оставят да им гледаш в картите. Твърдението, че си говорил с тези хора, за да ги шпионираш е колкото глупаво, толкова и лъжливо. Това е защитно твърдение, с което разкрити доносници се опитва, след това да се оправдаят. Затова помни, че когато те заговорят, помага само едно: Веднага ги блокирай! Кажи им да те оставят на мира. Ако не си в състояние да реагираш толкова хладнокръвно, просто им кажи, че в момента нямаш време. Най-много да ти дадат телефонен номер, на който да им се обадиш или да те потърсят втори път, но когато пак нямаш време и не им се обадиш, ще те оставят и ще се прехвърлят на някой друг.
Този, който един път е показал слабост, повече не бива оставян на мира от полицията и службите. Затова – никакви експерименти!

5. Веднага съобщи за опита за вербуване

Никой не прави това, когато е заговорен от политическата полиция. Те говорят дискретно и се държат така сякаш водите приятелски разговор. С това тези артисти, които не струват и пукната пара, искат да ти внушат, че ти си специален за тях. Тази ситуация е неприятна за много пострадали и затова повечето предпочитат да не казват на никой за нея. В края на краищата, успокояват се те, нищо не се е случило. Точно от това мълчание печелят репресивните служби. Защото този, който прикрива нещо, без да знае играе по свирката на копойте и съдейства на сутеньорската им дейност.
Запомни: Опитите за вербуване трябва да бъдат огласявани в твоето политическо обкръжение или най-малкото на онези, на които имаш доверие. С това постигаш две неща:

Сам се пазиш от подозрения, защото отнемаш възможността на копойте, които се опитват да те вербуват, след време да те обявят за човек, който е водил разговори с тях и дори повече.
Предпазваш други активисти от твоето обкръжение, защото вече си ги предупредил. Когато имаш дарбата да наблюдаваш, можеш дори добре да опишеш типовете, които са опитали да те вербуват. Това ограничава осезателно възможността на агентите за действие и дори може да предотврати по-нататъшни опити за вербуване.
Ето защо не се бави да съобщиш за опит за вербуване. Един активист, на който вярваш или цялата група трябва да бъде информирана от самото начало за случката.

При срещата с такива лица веднага направи протокол на паметта си. По-късно трудно ще си спомниш детайли, които си имал в паметта си непосредствено след случая. Визуалното впечатление изчезва след 1-2 часа и затова е особено важно да започнеш с описание на персоните.

6. Твоя протокол на паметта

Най-добре е да се успокоиш и да вземеш лист хартия и да запишеш спомените си. Следвай случката хронологично.

1. Как изглеждаха онези, които се опитаха да ме заговорят?
2. Кога и къде беше направен опита за вербуване ?
3. С какви имена и като служители на кои служби са се представили?
4. Каква причина са изложили, за да оправдаят това, че заговарят точно мен?
5. Какви въпроси ми зададоха?
6. Питаха ли за някой конкретно?
7. Заплашваха ли ме? Ако да, с какво?
8. Колко време е отнела случката? (хронология)
9. С какво превозно средство бяха типовете? (марка, цвят, номер)

След като си записал всичко, за което се сещаш, сподели за опита за вербуване веднага с доверено лице от групата или го разкажи на цялата група, към която принадлежиш. Най-добре е да го разгласите както устно, така и писмено в интернет и други места.

7. Какви щети искат да нанесат информаторите

Вече казахме, че репресивните служби имат нужда от информатори, за да се сдобиват с различна информация, от която да извличат заключения. Психологически погледнато точно тези заключения за важни за тях, за да могат постоянно да създават нови стратегии, с които да затрудняват политическата ни работа, както и да сплашват активистите ни.

Има и други области, в които системата се нуждае от информатори. Разузнавателните служби въздействат върху събитията вътре в Националната опозиция и имат полза да криминализират отделни хора, защото това им дава основание след това да репресират цялата опозиция. Точно затова политическата полиция подтиква информаторите си към извършването на престъпления, като им обещава имунитет, а в някой случай дори съдействие. Затова трябва да бъдем особено внимателни с лица, които подтикват към престъпления и да не се заблуждаваме, че те не могат да са информатори.
Всеки, който публично подтиква към криминални деяния е или много глупав, или е информатор на службите. И в двата случая такива хора са вредни!

Помнете, че разпоредената отгоре “Борба с опозиционните елементи“ не зачита никакви закони и не се спира пред никакви средства.

Не един са случаите, когато информатори или внедрени полицейски служители са подбуждали към криминални действия в средите на определени партии и формирования, за да може вследствие на такива дела да бъдат арестувани други активисти или да забранят цели формации. Актуален пример за подобна тактика е опитът за забрана на Националдемократическа партия на Германия (NPD). Процесът срещу партията беше базиран на редица криминални деяния извършени от членове на NPD, и правителството на социалдемократа Шрьодер без малко да успее в намеренията си, ако в последния момент не беше излязла истината. Оказа се, че в огромната си част членовете на партията, които са подбуждали към криминални деяния са внедрени агенти на службите или техни информатори. Това разкритие спаси NPD от забрана.

Това е класически метод на работа, който става все по-популярен. На едно място агент държи реч, която е подсъдима. На друго място агент организира оскверняване на синагога или турско гробище. После съвсем “случайно“ при задържането му, откриват у него партийна карта.
Подобни престъпни дела – подбудени от политическата полиция, по-късно са преписвани на национални формирования, защото са извършени от “техни“ функционери. Всъщност извършителите са платени от системата провокатори.

Бъдете особено внимателни на масови протести, където винаги има внедрени полицай, които в удобния момент съдействат на униформените за арестуването на по-радикалните протестиращи. Затова не се отделяйте от групата и не се доверявайте на непознати. Често самите агенти под прикритие призовават към размирици, за да се слеят с тълпата от протестиращи.

У нас информатори също са подбуждани да създават нови радикални и противозаконни групи, които да увличат около себе си нищо неподозиращи съмишленици. Подобен пример беше т.н. „Blood and honour Bulgaria“ и „нацистите“ около К. И.-Качо, който преди години с помощта на програмист изготви страница с привлекателно, но противозаконно съдържание. Не след дълго повечето националисти, които се закачиха за тази интернет страница бяха един след друг арестувани и съдени. Въпреки шумните арести без последствия се отърва главният инициатор К. И. Дълго време след това, докато предназначението й не стана банално и ясно, страницата се контролираше от службите и продължаваше да функционира. Чрез нея службите стигаха до компютрите и контактите на десетки националисти.

Друг пример от България е побоя в трамвай 20, където през 2010 година националисти нападат група анархисти отиващи на протест. Организатор на акцията е доносникът на полицията Димитър Лазаров, по известен като Митьо Хомлеса. Въпреки, че още преди години е разобличен като информатор, все още има добронамерени националисти, които му се доверяват. Последствията не закъсняха – множество арестувани и съдебни дела, докато главният организатор се прибра в къщи и не е подведен под отговорност.

Информатори на службите подбуждат да бъде записвана наказуема музика и създават кръг от разпространители. Този кръг се състои главно от активисти с добра воля, които по-късно стават жертва на процеси и тежки присъди по затворите. За България подобен е случаят с концерта в Асеновград, където организаторите на концерта са арестувани и разпитвани, докато главният „артист“ и изпълнител е на свобода.

Друг метод на службите за противодействие на Националната опозиция е да вербуват хора във високите етажи на партийните ръководства, чрез които да определят курса на партията в желаната от тях посока. В случай на неуспех чрез същите лица започват да създават интриги, които по-късно разрушават партията вследствие на силните вътрешни конфликти. За България такъв е случаят с Български Национален Съюз (БНС), където вербувани от службите членове дълги години се противопоставяха организацията да се занимава със сериозна политическа дейност. След провала на възложената им задача и участието на Съюза на парламентарните избори през 2009 г., същите лица развиха подривна дейност и чрез интриги и лъжи доведоха БНС до организационен срив.

Често информатори и внедрени агенти се представят по медиите като водачи на различни патриотични формации. Същевременно те са смешни и с абсурдното си поведението умишлено злепоставят Националната опозиция. В България такива са покойният “фюрер” Ив. Георгиев и партньорът му о. Гелеменов.

Запазена марка на българските служби е да създават контролирани от тях националистически формации. Така системата винаги е на крачка пред онези, които имат намерение наистина да се борят против нея. Типичен пример за създадени и ръководени от службите партии са БНРП, ВМРО и АТАКА, чийто председатели са бивши или още действащи агенти.

Така чрез информаторите и внедрените си курви, репресивните служби създават хаос и неспокойствие в редиците на Националната опозиция, настройват добри активисти един срещу друг чрез интриги и манипулират действията им. Всичко това е за наша сметка, защото отслабва силата ни. Сила, която после ни липсва в политическата борба, само защото лесно се заблуждаваме от слухове и клевети, и защото се строяваме зад лъжливи водачи.

8. Как можем да се предпазим

С едно трябва да сме наясно – винаги е имало „къртици“ в опозиционните, критични към системата движения и винаги ще ги има. Колкото по-голямо става едно движение с течение на времето, толкова повече отпадъци се появяват. Това не трябва да ни обезсърчава или да ни превръща в параноици.
Точно това искат да постигнат враговете ни със своите действия. Националната съпротива трябва да остане отворена за нови хора, които искат да се присъединят към нас. Това, което трябва да се промени, за да се предпазим ефективно от шпионаж и криминализиране, са критериите, с които преценяваме хората в обкръжението ни. Човек не би могъл да познае информатора по носа, но би могъл да затрудни подривната му дейност, ако спазва някои основни правила.

Първо, необходима е собствена дисциплина – ограничи до минимум политическите и организационни разговори по телефона. Това важи за пощата, за интернет и електронната поща. Използвай кодиращи програми при изпращането на информация и документи. Не обсъждай организационни въпроси в присъствието на непознати или такива, които седят отстрани.

Второ, край с наивността – не всеки „нов“ е автоматично другар. Наблюдавай новите внимателно и не им давай достъп до вътрешните дела и задачи.

Трето – добрите ръководители на група трябва да са били в жилището на един новак. Един път с предупреждение, другият път изненадващо.

Четвърто – оценявай хората по делата им. За повишаване на сигурността не допускай до вътрешните разговори и информации хора, които не могат да си държат устата затворена.

Пето – наблюдавай внимателно психически лабилните, слабохарактерните и онези, които са лесни за изнудване. Съратници, които са арестувани за пръв път са лесни за вербуване. Бъди особено нащрек с „другари“, които са нарушили закона, но са се отървали без присъда, въпреки наличието на доказателства за вината им. Често хора от обкръжението ни стават доносници, за да се спасят от тежка присъда.

Помни, че колкото по-малко хора знаят за вътрешните дела, толкова по-малък ще е шанса при евентуално вербуване от системата да бъдат нанесени някакви щети.

Шесто – който подтиква други активисти към наказуеми дела трябва веднага да бъде отстранен от обкръжението. Това важи особено за действия-клишета (побой на цигани и негри, осквернявания на гробища и джамий и др. подобни). Подбуда към такива действия трябва веднага да активира алармата в главата на всеки разумен активист. Такива действия са контра-продуктивни и не помагат на политическата ни борба.

Седмо – внимавайте с лица, които искат да утвърждават оръжията сред групата, и които не спират да дърдорят за въоръжена борба, която дори трябвало да започне час по-скоро. Който агитира за това, действа в полза на системата, без значение дали е информатор или не.

Осмо – „съратници“, които правят интриги, разбиват спокойствието и трябва да бъдат отстранени. Дори да не са информатори, това са вредни хора, които по дух и държание са като „къртиците“.

9. Когато информаторите се провалят…

В последно време много информатори „гърмят“, а на други отвориха досиетата. На пръв поглед това е случайно или просто историческа необходимост. Но в действителност „изгърмяването“ е неизбежна закономерност за всеки информатор. Често на медиите целенасочено се подхвърля информация. Разбира се това се прави едва, когато информаторът или внедреното лице е свършило мръсната си работа или се е изчерпало, и вече не може да бъде полезно. Тогава в медиите се намират подходящите агенти, които лансират поредното “разкриване“ на информатори.

За всеки доносник и информатор рано или късно идва момент, в който той вече не е нужен на началниците си от политическата полиция. Тогава той бива “изключван“. Не винаги „изключеният“ информатор бива веднага публично разкриван. Това може да се стане дори и години по-късно от тактически съображения.
Чрез подобни показни разкривания на информатори, политическата полиция се надява да дестабилизира Националната опозиция. Желанието им е хората ни да загубят вяра в съратниците си, защото всеки може да е следващия информатор и така да се създаде атмосфера на несигурност в редиците ни.
Ето защо е изключително важно да противодействаме на доносниците, информаторите, провокаторите и внедрените агенти!

Истерията и прибързаните присъди са също толкова вредни, колкото бездействието и мълчанието. Трябва да работим спокойни и несмутени от факта, че в обкръжението ни може да има „къртици“. Когато, обаче някой бъде разкрит като информатор, и това се докаже безспорно, то всички трябва да си направят изводите.

10. Единственият извод: нулева толерантност!

При разкривнето на „къртиците“ в редиците на NPD се видя колко меко и нехайно се отнесоха части на Националната опозиция с предателите. Но това важи и за България. Актуален пример – председателя на ВМРО Красимир Каракачанов от младежка възраст е доставял информация на комунистическата Държавна сигурност (ДС), но и днес продължава да бъде канен по някакви сбирки и мероприятия от определени национални кръгове. Стига се до там, Каракачанов открито да се хвали и говори за шпионската си дейност, която била в полза на България.

Още един пример – познатия още от 90-те години председател на БНРП Иван Георгиев, над 20 години злепоставя национализма заедно с дружката си о. Гелеменов. Вместо, обаче приживе да получи справедливо презрение, той се ползваше с авторитета на „дисидент“. Вместо да обясни как се е отървал само с 4 месеца арест, при това по обвинение за националистическа дейност (равнозначно в онези години с фашистка пропаганда) и конспирация срещу „държавата и народната власт“, този човек си измисли героичен образ, с който заблуждаваше непълнолетните скинари.

Както преди д-р Георгиев, така и днес Каракачанов и Сидеров не са истински или никак репресирани от системата. Срещу никой от тях няма реални обвинения и още по-малко присъди. Същото се отнася и за по-маловажните и без такова влияние „активисти“ от по-малките националистически групи.
Вместо да бъдат наказани за предателството си, те участват в телевизионни предавания и дават интервюта, които са печатат в редица вестници и списания. Интервюирането на подобни личности прави самото предателство благоприлично, което е недопустимо, но разбираемо, защото е част от плана на техните господари.

Обясненията на онези, които защитават информаторите са също толкова долни, колкото и обясненията на самите информатори. Те работили за врага, защото нямали избор, такива били времената, всъщност помагали на страната си и т.н. лъжи и глупости. Няма оправдание за това, че си сътрудничил на врага, няма оправдание за това, доказани доносници и информатори да продължават да са част от Националната съпротива, дори да са били принудени да сътрудничат със заплахи и насилие!

Този, който проституира за системата, сам се изключва от нашата общност, защото погазва нейните основни принципи! Към тези основни принципи е доверието един към друг, честността и политическото убеждение, че тази система трябва да бъде отхвърлена. Който ни шпионира прави сам себе си част от системата. Който шпионира другарите си, приема лъжата и предателството и сам си отнема честта. За безчестни лупмени при нас, обаче няма място.

Затова – не наблюдавайте мълчаливо, когато бива разкрит информатор от обкръжението ви, а преминете в нападение! Всяко разкритие трябва да бъде последвано от официално обръщение от наша страна, за да разясним случая публично. Отстранете и накажете безмилостно доносника, за да дадете урок, ако има други информатори. Така ще им вземете страха и ще пресечете желанието им да шпионират.
Кръга на действие на неразкритите информатори ще се стесни, защото ще ги е страх от последствията, до които ще доведе евентуалното им разкриване. Само така ще можем да подсигурим спокойствие и успех за политическата си работа.

Всички честни активисти без изключение, трябва да изолират информаторите и да се разграничат от предателите. Трябва да заклеймим с последствията и онези, които се изказват против това разбиране. Само така ще създадем един климат на непоносимост към шпионите и ще отсеем ценното от боклука.

/ Копирането и разпространението на този документ е препоръчително /

 ИЗТЕГЛИ ОТ ТУК

Коментари

коментара