Биография

Роден съм на 2 септември 1971 година в град София. Женен, с едно дете – дъщеря Ермина.

Интереси: История, парашутизъм и туризъм.

Актуален статус: Ръководител на БНС – НД, член на Испанската фаланга и Национален представител на Европейска акция (ЕА) за България.

По бащина линия родът ми е от с. Власина, което сега се намира в сърбия (умишлено написана с малка буква). Дядо ми Станко, който дал името на фамилията ни бил упорит и физически много здрав човек. Въпреки това, след дълги години съпротива срещу сръбския терор, накрая се предал и в една бурна нощ поел с брат си през границата към трънските села, където се устроил и създал семейство.

По майчина линия произхождам от два свещенически рода – Попвасилеви, на баба ми, която беше учителка по Български език, и Попниколови, на дядо ми, който беше лекар.

Спомена за началото на рода Попниколови започва в с. Крамолин някъде назад във времето около 1710 г.

Оттогава са минали 300 години, през които дедите ми са се занимавали основно с търговия и земеделие. Името на рода дава поп Никола, който около 1871- 76 г. е един от учредителите на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в селото. Безспорен първенец, който се е занимавал освен със земеделие и с политика, обаче е прадядо ми Христо Попов – народен представител от Демократическия сговор в XXI Обикновено народно събрание. Макар и с прекъсване той е кмет на селото цели 15 години. Участник в Първата световна война, а след края й е член на военно-патриотичната организация Съюз на запасните подофицери (СЗП).
Неговите племенници Никола и Яко П. също се занимавали с политика, но те нямали късмета на чичо си и след 9-ти септември ’44 г. били убити, а след това задочно осъдени на смърт от т.н. „Народен съд“. Синът на Яко Попов, Иван като бивш легионер дълги години е репресиран от „народната власт“.

Дядо ми Вилхелм Попов – кандидат подофицер, два пъти награждаван с орден „За храброст“, служи като танкист в Бронираната бригада на Българската армия и участва в освобождението на Западна България от сръбска власт. През декември 1944 г. умира при съмнителни обстоятелства.

Моята баба по майчина линия е родом от Любимец, където е живяло семейството на поп Васил. Преди да се омъжи за дядо ми е учителствала по Български език.

Майка ми е помощник фармацевт, а баща ми работеше като техник в държавното предприятие „Балканкар“.

На 4-годишна възраст с родителите ми отидохме да живеем в  Щутгарт (Германия), където баща ми беше командирован по работа.

До 3 клас учих в германско училище (Salier-Grund und Hauptschule, Waiblingen), което напуснах след като баща ми почина през 1980 г., и заедно с майка ми се върнахме в София.
В България ми беше трудно да се впиша в новата и чужда за мен среда. И понеже бях доста буйно и палаво дете, скоро попадах в полезрението на комунистическата Детска педагогическа стая, след което често бях привикван в кварталната секция на ОФ.

Средното си образование завърших в 7-ма гимназия, с разширено изучаване на немски език.
След завършване на гимназията, служих от 1989 г. до 1991 г. като танкист в 5-та танкова бригада на Българската армия в град Казанлък.

След уволнението от казармата се записах в Нов български университет, специалност „Политически науки“. В онези години, за да се издържам, докато учех се наложи да работя като общ работник, като нощен пазач и дори като чистач в локомотивното депо в кв. Надежда.
До ’97-ма работих на различни места, след което за известно време развивах собствен бизнес.

Начало на политическата ми дейност

На 20 април 1991 г. станах член на БНРП, а след няколко месеца и председател на младежката й организация. В партията участвах в изграждането на регионални структури и помагах в парламентарните избори през есента на същата година. Тогава на балотаж отидоха кандидатите на БСП и СДС. В тази връзка председателят на партията – Иван Георгиев, призовава членовете на БНРП да гласуваме за кандидата на БСП, Велко Вълканов, който впрочем беше и председател на Българския антифашистки съюз. Мнозина, между които и аз, не се подчиниха на тази директива и напуснахме партията.

През март 1992 г. от бившата младежка организация на БНРП създадохме нова националистическа организация – Дясно Демократично Движение (ДДД), а мен избраха за председател. В онези години, когато обществото беше разделено на „червени” и „сини”, макар да не симпатизирахме на СДС, определено стояхме на антикомунистически позиции.
Организацията ни беше много дейна, но поради липса на финансиране и опит, съществува само 2 години. В това кратко време ДДД проведе множество „акции” срещу имигрантите от Третия свят, циганите и сектите, които бяха особено активни в онези години. От публичните ни изяви тогава, по-известни бяха запалването на турския флаг на 20 април пред Народния театър и заплахата, че по примера на националистите в Рощок, Германия, ще подпалим общежитията на АОНСУ, където управляващите искаха да настанят бежанци от Африка и Азия.

През 1993 г. поради липса на финанси и подозрението, че политиците ни използват за плашило, разпуснахме организацията.

Български Национален Съюз (БНС)

През 2000 г. бях инициатор за създаването на непартийна младежка организация, която първоначално кръстихме Българска Национална Съпротива, но впоследствие преименувахме на Български Национален Съюз (БНС). След тайно гласуване бях избран за водач на Съюза.

През годините установихме връзка с редица европейски националистически партии и организации, и станахме част от Европейския национален фронт. По своя замисъл ЕНФ представляваше пан-европейски националистически съюз. Наши партньори бяха Deutsches Kollegе (Германска колегия) – воден от видния германски дисидент, доскоро политически затворник във ФРГ Хорст Малер, NPD (Националдемократическа партия) и Freier Widerstand (Свободна съпротива), белгийският Vlaams Block (Фламандски блок), испанската La Falange (Фаланга), френската Guarde Franque (Франкска гвардия), румънската Nuoa Dreapta (Нова десница), холандският Nationale Alliantie (Национален алианс) и много други.

За символ на БНС избрах знака на рода Дуло – IYI, който поставихме на знамената и регионалните ни щандарти, а мотото „Когато правото се превърне в безправие, съпротивата е задължителна”, стана наш ръководен девиз. За патрон на организацията приехме убития през 1943 г. водач на СБНЛ – ген. Христо Луков.

Към организацията създадохме Хуманитарен корпус, който проведе редица благотворителни акции. По-известни от тях бяха Зимната помощ за Българските пенсионери, която организирахме всяка година, детския празник „Моята красива България”, в който през всичките години взеха участие общо над 4500 деца от цяла България, благотворителното събиране на книги за Бесарабските Българи с дарените 3500 книги на Българския университет в Тараклия и помощите за Българите в Западните покрайнини.

Към БНС създадохме и т.н. Спортна организация (СО), която впоследствие стана основата на Националната ГВАРДИЯ, която започнахме да изграждаме. Основно задачите на СО се свеждаха до охраната на организационните мероприятия, които не бяха никак малко.

През годините проведохме десетки шествия, чествания и участвахме в почти всички граждански протести от 2001 г. до 2011 г. БНС беше организатор и на кампанията „Кой ще плати циганския ток“ и първите протести срещу циганската престъпност – в „Захарна фабрика”, след убийството на проф. Калоянов.

Много активно участвахме в протестите срещу софийското сметище в кв.”Суходол”, където заедно с живущите от квартала блокирахме пътя и влязохме в сблъсък с числено превъзхождащата ни жандармерия.

През 2002 г. един журналист привлече вниманието ми със статиите, които пишеше. Това беше Волен Сидеров, с когото потърсих връзка и след като се запознахме реших, че може да ни бъде полезен. Очевидно и той си е мислел същото тогава, но за разлика от него, ние нямахме неговия гръб и след като му свършихме работата по учредяването на партията и организацията на предизборната кампания, Сидеров постепенно се дистанцира и започна своя политика, която беше в разрез с личните ми принципи и организационните цели. Това наложи веднага след парламентарните избори през 2005 г. да се разделим и да поемем към създаването на своя политическа партия под името Национално движение „ГВАРДИЯ”.

През 2007 г., след етническите сблъсъци в кв. ”Красна поляна” обявихме създаването на Национална гвардия (различно от НД „ГВАРДИЯ”), която трябваше да защитава Българското население от циганите. За жалост идеята ни остана неразбрана и не получи необходимата подкрепа както от държавата, така и от другите патриотични формации, и по тази причина остана нереализирана до днес.
Казионните политици и общественици, в това число президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание и министъра на Вътрешните работи, определиха инициативата ни като „най-голямата провокация срещу държавата” за годините на прехода и повдигнаха поредното полицейско разследване, а някой от другите т.н. „националистически партии“ необяснимо се включиха в техния хор срещу БНС.

През 2008 година гей организацията „Джемини” предизвика обществеността като обяви, че ще организира първия гей парад в България. Това разбира се наложи да се противопоставим на намерението им и да поискаме забрана на гей парада и на всички гей организации. Срещу организираната от БНС „Седмица на нетолерантност към хомосексуализма и педофилията в Българското общество“, се обявиха множество демократични организации, както и еврейската „Шалом“.

Тогава поради вътрешната разединеност на националните сили и липса на координация резултата беше над 100 души арестувани, между които и аз. Впоследствие ме осъдиха за „възпрепятстване на разрешено мероприятие и нарушаване на обществения ред”.
Както се казва, „направих тогава каквото можах”, и макар да провалихме някой от плановете на педалите, стореното очевидно не беше достатъчно, за да ги откаже веднъж завинаги от манифестирането на извратената си сексуалност.

През 2009 година, след като три пъти съдът отказа да ни регистрира и един път отне пререгистрацията на чужда партия (БНС-Нова демокрация), която бяхме решили да преименуваме на БНС „ГВАРДИЯ”, участвахме в парламентарните избори с бюлетина номер 18 под името БНС – НД. Поради липса на достатъчно пари, хора и време за подготовка на предизборната кампания (партията имаше наблюдатели само в няколко изборни секции), не успяхме да защитим гласовете си. Така се стигна до нереалните 3 800 гласа, които щедро ни оставиха преброителите след края на изборния ден. Разбира се, същата седмица свикахме пресконференция, на която представихме доказателства за фалшификацията на изборните резултати. Но в тази държава (пък и не само тук), няма справедливост и оплакванията ни останаха „глас в пустинята”.

След неуспеха на парламентарните избори ГВАРДИЯ съществува формално още една година, а след напускането ми на БНС, беше изоставена като приоритет от новото ръководство и фактически престана да съществува.

От началото на януари 2010 съм член на Европейска акция (ЕА) и Национален представител на организацията за България.

През февруари 2010 г. след дълъг размисъл взех трудното решение да се оттегля от председателското място като водач на БНС. След 10 години вече чувствах умора от непрекъснатата организационна работа, от арестите, съдебните дела, а за капак на всичко се появиха и разногласия сред членовете ни относно бъдещето на Съюза… Аз исках да загърбим непартийния характер на организацията и да наложим БНС като политическа сила, която да се противопостави на казионните партии. На същото мнение бяха и преобладаващата част от членове, но имаше и една малка заблудена, а може би и мотивирана от външни сили групичка, която държеше БНС да остане непартийна, младежка организация. За мен подобно положение беше равносилно на застой, който неминуемо ще доведе до организационен срив.

Накратко – или се развиваш и вървиш нагоре, или не се променяш и пропадаш. Това беше твърдото ми убеждение. Да се боря срещу идейните ни врагове беше удоволствие, но да влизам в конфронтация, която ще злепостави Съюза, който бях създал, прецених като безсмислено и вредно. Това бяха причините, които допълнително наклониха везните да се оттегля от Български Национален Съюз. Веднага след напускането ми, по стар Български обичай започнаха спекулациите, че съм изгонен, изключен и т.н.

Три месеца по-късно пред дома ми, с мой съратник, бяхме нападнати от непознати с чукове и бокс. Благодарение на това, че оказахме съпротива нападателите бяха отблъснати и побягнаха, но въпреки това успяха да ми нанесат множество контузни рани по тялото и 16 шева на главата. Нападателите остават неразкрити и до днес. Но както се казва в такива случай – „Което не ни убива, ни прави по-силни”…

Само броени дни след този инцидент, жълтите вестници „Уикенд”, „Шок“ и „Контра”, както и няколко интернет страници, всички собственост или финансирани от една медийна група, започнаха кампания срещу мен и семейството ми. От страниците на партийния си вестник, Волен Сидеров, който по това време беше близък с управляващите, които от своя страна пък са близки с групировката на ДПС, също изсипа доста помия върху името ми и заведе съдебно дело за клевета и обида.

През 2011 г. спечелих делото заведеното от Сидеров, и сам повдигнах две дела срещу собствениците на жълтите вестници.
През 2012 г. съдът осъди медийната група да ми заплати обезщетение, заради публикуваната две години по-рано „невярна и целяща уронване името на жалбоподателя информация”.
Макар и омърсен от всичко това, все пак чувствам и вътрешно удовлетворение, защото действията на враговете ми показват, че съм на прав път.
И за да съм безкрайно ясен, за ужас на либералите толерасти ще цитирам не какво да е, а откъс от „Моята борба“ на Адолф Хитлер:
„Не е истински националсоциалист и въобще приличен човек онзи, когото продажните вестници не нападат, т.е. не обсипват с ругатни и клевети. Колкото повече смъртните врагове на нашия народ мразят и преследват един активист, толкова по-честен е този човек, толкова по-чисти са намеренията му, толкова по-полезна е неговата дейност“…
и още:
„…трябва да гледаме на всеки удар, който ни нанася клеветническата преса, като на почетна рана… след като станеш сутрин, вземеш в ръце техен вестник и не намериш в него нова клевета против себе си, значи вчерашният ти ден е минал напразно…“.
По какви критерии други „сверяват часовника“ си – не знам, но за мен смисъла на тези думи е фундаментален, защото ако не си успял да накараш враговете си да те мразят, значи струваш твърде малко!
Не трябва да се страхуваме от омразата на противника, а да се стремим той колкото е възможно по-дълбоко да ни мрази за работата ни в полза на нашата нация!

Журналистически опити

Някъде от април 2007 г., по едно случайно стечение на обстоятелствата, станах водещ на предаването „Национална гвардия” в „Балкан Българска Телевизия” (ББТ). Сега когато гледам някой от „епизодите” си мисля, че има какво да се желае, но въпреки това успеха на предаването беше безспорен. Със средната гледаемост от  80 хил. души, „Национална гвардия” беше едно от най-популярните политически предавания в ефира тогава.

През 2009 г., близка до ДПС групировка, купи телевизията и новите собственици закриха предаването малко преди парламентарните избори.

По същото време (2007-2009) пишех коментари, на политическа и обществена тематика, в седмичника „Вестник за жената“. Към момента непрофесионално правя същото за някой други вестници.

Присъди, съдебни дела и наказателни производства

За времето, в което ръководех БНС бях постоянно съден и често задържан от полицията. Във връзка с обществено-политическата ми дейност срещу мен има образувани над 15 наказателни производства, множество арести, един домашен обиск и няколко дела за расизъм, дискриминация, ксенофобия и етническа сегрегация.

Ето и пълния списък на всички арести, дела и наказателни производства, с които много се гордея, макар че заради тях никой няма да ме вземе на държавна работа, ако някой ден поискам такава

1. Наказателно производство за грубо нарушаване на конституционното право на изказ и нанасяне на средна телесна повреда – 09. 2001 г. , митинг на БСП – прекратено през 2004 г.
2. Дело за нанасяне на побой и грабеж – 2003 г., по жалба на криминално проявен циганин, който след това е заснет да изнудва Расате за пари, като в замяна обещава да каже истината. Записът не е приет за доказателство от съда – ОСЪДЕН
3. Наказателно производство за незачитане на установения законов ред – 03. 2003 г., Антивоенен митинг пред посолството на САЩ – прекратено
4. Наказателно производство за оказване на съпротива при полицейска проверка – 2003 г. – прекратено през 2005 г.
5. Наказателно производство за оскверняване на националния трикольор – 2003 г., поставен знак IYI на Българското знаме – прекратено през 2005 г.
6. Наказателно производство за притежание на боеприпаси – 2003 г. – прекратено през 2005 г.
7. Арест за нарушаване на обществения ред – 06. 2005 г., анти изборна агитация в „деня за размисъл“ – наложена административна глоба
8. Наказателно производство за ПТП с причиняване на смърт – 2006 г. – прекратено през 2010 г.
9. Арест за нарушаване на обществения ред – 14. 12. 2006 г., подбуждане към размирици на пенсионерски протест пред Народното събрание – наложена административна глоба
10. Арест на пенсионерски протест в Асеновград – 22. 02. 2007 г.
11. Наказателно производство за ръководене на организация, чиято дейност е насочена към разпалване на расова и етническа вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и създаване на военизирана структура „Национална гвардия” – 09. 2007 г. – прекратено
12. Дело за расово и дискриминационно третиране, целящо прилагане на расова дискриминация и етническа сегрегация – 19. 02. 2008 г. – ОСЪДЕН от Комисията за защита от дискриминация
13. Наказателно производство за подбуждане към тормоз и дискриминация срещу лицата с хомосексуална ориентация в Р. България – 26. 06. 2008 г. – прекратено
14. Дело за грубо нарушаване на обществения ред – 28. 06. 2008 г., подбуждане към размирици и саморазправа с участниците в първия гей парад в България – ОСЪДЕН
15. Дело за расово и дискриминационно третиране, целящо прилагане на расова дискриминация и етническа сегрегация – 17. 12. 2008 г. – обжалвано и оправдан от Върховния административен съд
16. Дело за използване на расистка и ксенофобска лексика, която подклажда предразсъдъци и дискриминация спрямо бежанците в България – 21. 12. 2010 г. – ОСЪДЕН от Комисията за защита от дискриминация
17. Дело за използване на расистка и ксенофобска лексика, която подклажда предразсъдъци и дискриминация спрямо бежанците в България – ОСЪДЕН
18. Дело за клевета и обида по жалба на Волен Сидеров – 2010 г. – оправдан
19. Досъдебно дознание за организиране на „Граждански патрули“ – 02. 2014 г. – по жалба на 11 цигански организации – прекратено
20. Наказателно дело от частен характер за обида „обществен отпадък“ – 13. 12. 2013 г. – прекратено
21. Досъдебно дознание за окупацията на Централната избирателна комисия (ЦИК) – 27. 09. 2014 г. – прекратено
22. Превантивен арест във връзка с посещението на турския министър-председател Ахмед Давутоглу – 15. 12. 2015 г.

Надявам се, че писанията ми не са ви отегчили, но ако е така приемете моите извинения.

БОРБАТА ПРОДЪЛЖАВА ДО ОКОНЧАТЕЛНАТА И БЕЗУСЛОВНА КАПИТУЛАЦИЯ НА НАШИТЕ ВРАГОВЕТЕ
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ