Блог

Над 20 години се „подвизавам” в националистическите среди и отдавна съм наясно, че повечето от т.н. „националисти” в България не са цвете за мирисане, а мнозина дори са срам за тази идеология. Не че сред другите политически течения няма отпадъци, но след ’89 година националистическата идея, като магнит привлече предимно непълнолетни и необразовани пъпчивци, пораснали „лузери” и всякакви други откачалки.

Много от изброените просто си търсеха компания, в която да си поркат биричка, а други си бяха откровено луди. Като добавим към цялата тази сбирщина и десетките полицейски доносници, както и няколко кресливи, но зависими от наблюдаващия си офицер националистически лидери, получаваме завършена картина на съвременния „български национализъм”.

Знам, че написаното няма да се хареса на мнозина, но това не ме интересува. Аз не търся одобрение, и освен това вярвам, че трябва най-сетне да се очистим от боклука и ненужния товар, който мъкнем две десетилетия, заради криворазбрано другарство и солидарност със всеки загубеняк или мошеник, който е решил да си пришие към името званието „националист“.

Та бях почнал да казвам и ще продължа – малцина са онези националисти, които са получили добро семейно възпитание, имат поне средна обща култура и са надградили тази добра основа с идеологически и политически познания. Още по-малко са онези, които могат да приложат наученото на практика, защото за това трябват още воля, търпение и самодисциплина. Трябва упорита работа и умение да общуваш с кретени, всезнайковци, лицемери, предатели и други подобни.

Питате се какво общо има всичко това със заглавието на тази статия? Има, и то много!

Голяма част от по-горе описаните „националисти” традиционно се изживяват като „десни радикали”. Пият, пеят и нашарени с пречупени кръстове се поздравяват със „Зиг хайл”. Повечето не знаят какво точно значат тези две думички, но това ни най-малко не им пречи да се изживяват като корави нацисти… И така до 2014 година.
Тогава изведнъж тези бесни, десни нацисти започнаха да имат мнение по случващото се в Украйна. Тук не се замислям кой е прав в този конфликт, защото аз съм Българин, а не украинец или руснак. Не разсъждавам върху въпроси като „Чий трябва да бъде Крим” и „Има ли въобще украинска нация” или всички сме руснаци? Това са исторически въпроси, а тук ние говорим за политика и идеология.

Общо взето от едната страна са украинците, които искат независима Украйна, а от другата страна са руснаци, които озвучават мероприятията си с болшевишките песни „Вставай, страна огромная” и „Сделан в СССР”. Едните веят украински национални знамена и флагове на националистическите формации „Десен сектор” и „Свобода”, а другите развяват червеното знаме със сърпа и чука.
Разбира се, и едните и другите имат своите исторически основания, но за мен като Българин е трудно да взема страна в този конфликт, защото както руснаците, така и украинците са славяни и православни. Това го казвам като УМИШЛЕНО ЗАБРАВЯМ, че тези с червените знамена през 1917 г. убиваха свещеници и палеха черкви в същите тези Русия и Украйна. Но да оставим това…

От писанията в интернет и споделените тук и там настроения си вадя извода, че повечето български поплювковци и пишман разбирачи, подкрепят руските федералисти с червените знамена. И макар да се пишат славянофили, всъщност са срещу украинските си братя славяни, християни?! Или те вече не са ни братя, защото са против руснаците?

Остави това, ами същите и най-яростно се включват в антинационалистическия хор, като ругаят украинските националисти по същия начин, както тях ругаят в България.
Изведнъж се оказа, че българските националисти, които най-често се рекламират като „десни”, се изправиха срещу „Десен сектор” редом до левите, които обвиняват украинците, че били бандеровци* и крещят „Смърт на фашизма”.
Оказа се, че българските националисти всъщност са срещу други националисти, само защото мразим американците, а те пък видиш ли подкрепяли независимостта и целостта на Украйна?! Що за логика? Така погледнато няма да се учудя, ако утре българските скинари се наредят на опашка пред Синагогата, за да целунат задника на софийския равин, само защото Израел е в конфликт с Турция…

Както вече казах, като Българин ми трудно да взема страна, най-малкото защото през 1878 година за свободата на България паднаха както руснаци, така и много украинци, но като националист нямам колебания, защото чисто политически тези с червените знамена и съветските песни ми идват в повече…
Но това е моето мнение. Който иска го приема, а на онези националисти, които не ме разбират ще кажа само „Sieg Heil, другари” и да ви е честит 9 май!
––––––––––––––
* Степан Бандера е украински национален герой, идеолог на украинското национално-освободително движение на ХХ век. и председател на Организацията на украинските националисти (ОУН). Само седмица след като Вермахта влиза в СССР (30 юни 1941 г.) ръководството на Организацията провъзгласява възстановяването на Украинската държава.
След края на войната емигрира и живее на различни места, докато през 1959 година е намерен мъртъв до входа на дома му в Мюнхен. Медицинската експертиза установява, че причината за смъртта е отрова (калиев цианид), изстреляна от специален пистолет.
През 2010 година на Степан Бандера е присвоено посмъртно званието «Герой на Украйна». В проекта «Великите украинци» Бандера заема 3-то място.

Още по темата:
http://frognews.bg/news_66526/Ukraina_sega_se_upravliava_ot_fashisti_protestite_biaha_na_sorosoidi/

Коментари

коментара