Блог



Расате: Защо ген. Луков да е спорна личност? Той е велик Българин

Расате: Защо ген. Луков да е спорна личност? Той е велик Българин

Едно интервю на Симона Костадинова за OFF News.

Предполагам сте разбрал за днешното решение на столичният кмет Йорданка Фандъкова да не разрешава провеждането на Луковмарш. Какво е вашето мнение за това?

Мисля, че провеждането на едно подобно възпоменателно шествие е хубаво нещо и трябва да се прави, за да могат подрастващите поколения да се запознаят с героизма на такива личности като ген. Христо Луков.

Ще бъдете ли на шествието в събота?

Не, няма да съм в София, но дъщеря ми ходи всяка година.

Кога за последно бяхте на Луковмарш? През 2010 година, когато в реч по време на шествието обявихте, че се оттегляте от БНС?

Да, аз съм човек на думата и когато кажа нещо държа на думата си. Прецених, че в онзи момент ми дойде малко в повече да се занимавам с някои хора. Нямам притеснения, че ако ида ще ми се случи нещо. С някои от организаторите поддържам добри отношения, с други – не, защото така съм преценил. Нямам еднозначно отношение към организацията, която е останала.

Все пак имате отношение към Луковмарш. Всяка година „Шалом“, „Българският хелзинкски комитет“ и други организации изпращат декларации срещу провеждането му. Тази година срещу шествието се обяви и Русия. Как бихте коментирали това?

С тези декларации, които се изпращат от разни НПО-та те оправдават средствата, които получават, за да провеждат борба срещу така наречения „фашизъм“ и така наречените „фашистки прояви“. Това ми е ясно.

По-изненадваща за мен е позицията на Русия, но може би предвид новите европейски реалности тя отново застава на старата си болшевишка позиция.

Самата фигура на ген. Христо Луков също е доста спорна. Някои го определят като герой, други – като антисемит.

За мен не е спорна личността на ген. Христо Луков.

Вие започнахте традицията с Луковмарш. Защо избрахте именно този генерал? Има много други герои от Първата световна, които заслужават почит, като ген. Владимир Вазов. Въпреки това има факелно шествие само за ген. Луков?

Да, аз стартирах тази инициатива и се радвам, че други хора я продължават, значи е била успешна, интересна и необходима.

Започнахме я, защото ген. Христо Луков е изключителна личност и от държавнически мащаб, и от чисто национално-патриотичен. Луков е министър на войната и герой от Първата световна война, когато Кюстендил е спасен от него, за да не попадне в пределите на Сърбия след войната. Освен това той е една изключителна личност, която е оставила сериозен отпечатък върху Българския национализъм. Знаем, че той е бил водач на Съюза на Българските национални легиони, а това е най-мощната и многобройна организация, която е оставила най-сериозен отпечатък върху Българския национализъм от 30-те и 40-те години на миналия век.

В този ред на мисли ген. Христо Луков е един наш предшественик. Ние сме негови наследници и продължаваме тази политика за една национално мощна и социално справедлива Българска държава – такава каквато в момента няма.

Освен всичко, като предшественик на тези идеи, като един от основоположниците на съвременния Български национализъм, ген. Христо Луков е мъченически и зверски убит пред дома си, пред очите на своята дъщеря.

Затова ние счетохме за необходимо да издигнем този Български военен, този Български общественик, на националистически пиедестал.

Вие се оттеглихте от БНС. Кой организира Луковмарш в момента?

Това, което е останало от БНС и различни неформални и формални групи, които споделят, че ген. Христо Луков е велик Българин.

Повечето привърженици на Луковмарш повтарят точно това – „той е бил министър на войната, той е герой от Първата световна“, но сякаш избягват това, което се случва с него през Втората световна.

Напротив, не я избягват. Втората световна не само, че не я избягваме, даже я подчертаваме. Ген. Христо Луков е един от стожерите на Българския дух и национализъм във времена, в които отново от страна на Русия се протягат костеливи болшевишки ръце – пипала на различни агенти, които са финансирани именно от Русия. Именно една такава бойна комунистическа тройка го убива.

Казват, че бил спорна личност. Защо да е спорна личност? Защото като министър на войната е имал отношения с германския военен министър ли?

Защото редица историци, като Румен Даскалов, определят „Легионите“, на които Луков е лидер, като организация, изразяваща расистки и антисемитски виждания. Има свидетелства на ученици, че легионери са тормозели българските евреи.

Това не е точно така. Това са разкази на различни еврейски организации. Съюзът на Българските национални легиони не е преследвал българските евреи. Имало е държавна политика за тяхното преследване, защото времената са били такива.

Тоест казвате, че Луков просто е изпълнявал държавната политика във време, в което много Българи са пращали декларации и са се бунтували именно срещу Закона за защита на нацията?

Генерал Христо Луков не е имал отношение към вътрешната политика на държавата. Затова е имало жандармерия и полиция. Той е бил военен министър (бел. ред.- Луков е министър на войната до 1938 година, а България се включва във Втората световна на 1 март 1941 г.).

Реакцията срещу него започва от това, че е лидер на Съюза на Българските национални легиони. Това е една националистическа организация, която в известна степен е антисемитска.

Казвам в известна степен антисемитска, защото е имало други организации, които са били по-антисемитски – например „Родна защита“ и „Ратници за напредък на Българщината“. Това вече са отявлени антисемитски организации, какъвто „Легионът“ не е бил.

А в негово оправдание и в това на всички тези организации искам да кажа, че времената са били такива. Просто тогава нещата са могли да бъдат назовавани с истинските им имена и някои определени вредители на Българската националност са били осветявани и преследвани от държавата.

А сега как стоят нещата според вас?

Сега не могат да бъдат преследвани. Сега, когато определени вредители бъдат посочени онези, които ги посочват или свършват в затвора, или биват убивани.

И кой е преследван или убиван в днешно време? Кого визирате?

В това число визирам всички, които изповядват някакви национално-патриотични идеи като започнем от обикновени патриоти, минем през различни видове родолюбци, националисти, фашисти, национал-социалисти, расисти и всякакви други, които ги заклеймяват в ХХ и ХХI век. Те биват преследвани.

Мога само да кажа и припомня, че след 14-годишно изгнание Юрген Граф (бел.ред.- известен с книгата си „Холокост – измамата на столетието”), един виден европейски ревизионист, се престраши да се прибере в Германия. След 14-годишно изгнание, и то защото каза някои неудобни истини. Йоахим Пайпер (бел. ред.- офицер от Вафен-СС, предполага се, че е отговорен за екзекутирането на 300 американски военнопленници през 1945 година) * го изгориха жив през 70-те във Франция. Как да казваме истината?

Вие говорите за случаи в Европа, но смятате, че и в България има такива. Бихте ли дали пример.

Имало е такива случаи на преследване, има ги и в момента. Самият аз имам няколко дела, които са заведени от Комисията за защита от дискриминация, няколко съдебни дела. Има и други хора, които също са преследвани и осъждани заради своите национално-патриотични убеждения.

Не съм само аз в тази държава, който бива преследван. Много хора са преследвани, само защото не са съгласи с тази система и този политически модел.

Забележка:
Йоахим Пайпер НЕ е отговорен за екзекутирането на 300 американски военнопленници през 1945 година.

Това е отдавна РАЗВЕНЧАН МИТ. Той е съден за това по скалъпени ФАЛШИВИ ОБВИНЕНИЯ, почиващи върху ПРИЗНАНИЯ изтръгнати с МЪЧЕНИЯ. В негова полза свидетелства дори американски офицер, който казва пред съда, че по време на инкриминираното му деяние Пайпер е бил на съвсем друго място и има ЖЕЛЯЗНО АЛИБИ. Пайпер лично никога не е разстрелвал американски военнопленници, въпреки че според слуховете бил издал заповед да не се взимат военопленници, което не е доказано.

Този инцидент отдавна е разнищен, и обвиненията са НАПЪЛНО ОПРОВЕРГАНИ. Поради липса на доказателства по-късно Пайпер дори е освободен. Адвоката на Пайпер – американския офицер подполковник Еверет, работи усилено по случая, за да оневини обвиняемите и Пайпер, като години наред се бори за доказване на истината, и накрая успява.

След издаването на присъдите, работата на съда е оспорвана, първо в Германия, а по-късно и в САЩ (от конгресмени). Делото е обжалвано пред Върховния съд на САЩ, който не успява да вземе решение. След това, то е разгледано внимателно от подкомисия на Сената на САЩ. Сенатори застават на страната на обвиняемите като поддържат позицията, че те не са получили честен съдебен процес.

Това привлича внимание към съдебния процес и някои юридически нередности (всъщност признания изтръгнати с ИЗТЕЗАНИЯ) извършени по време на разпитите предшестващи процеса. Дори преди Сената да прояви интерес, голяма част от присъдите са заменени след преразглеждане извършено от американската армия. Всички обвиняеми са освободени през 1950-те, като последен напуска затвора Пайпер, декември 1956 г. За отмъщение през 1976 година френски комунисти нападат къщата на Пайпер във вренския град Траве, където се е преместил да живее с ъс семейството си в началото на 70-те. След като Пайпер оказва съпротива на нападателите, къщата е запалена. Така умира танковата легенда, носителя на Железния кръст с дъбови листа, Йоахим Пайпер.

(Забележката е копиран текст от мнение на читател под изтервюто в страницата на OFF News)

Коментари

коментара

0

Относно автора:

Боян Расате е националист, водач на Български Национален Съюз - НД (БНС-НД) и бивш председател на движение „Гвардия“. Член на Испанската фаланга и представител на Европейска акция (ЕА) за България. Един от учредителите на Съюз на Българите "НАЦИОНАЛНО ЕДИНСТВО" .