Блог

С изказването си срещу Хизбула Цветанов застраши живота на всички наши сънародници в арабските страни

Боян, като начало какво мислиш за нападението над Ахмед Доган?

Според мен Октай Енимехмедов не е виновен за постъпката си, защото в друго общество нямаше да държи пищов, а на компютър да чертае сгради, да строи магистрали или нови лъчи на метрото.
Нападението над Доган е естествено и закономерно. Дори нещо повече – това трябваше да се случи години по-рано. За мюсюлмани и турци Ахмед Доган е едно от олицетворенията на прехода и като такъв носи своята вина за тежкото им положение в момента. Вина имат и т.нар. български политици за кошмара на другата, немюсюлманската част от електората. Не разглеждам поведението на Октай като нападение към конкретната личност, а по-скоро като протест на разочарован и измамен човек срещу системата и конкретно срещу една от фигурите на криминалния преход.

Говореше се, че нападението е режисиран театър, ти какво мислиш за това?

Обществото ни не страда от вчера от безумната политика на управляващите. Затова смятам, че това което видяхме е очаквано и съвсем истинско и мотивирано. Както и самият Октай каза, действията му не целят физическата смърт на Доган, а са по-скоро показни и затова е използвал газов пистолет.
И още – онези, които влагат някаква нагласена театралност в действията на Енимехмедов, не взимат под внимание факта, че в обществото е натрупан огромен гняв срещу политиците. В крайна сметка неволно или с умисъл се омаловажава постъпката на студента по архитектура.
За мен той е по-скоро бунтар, а не екстремист, иначе щеше да използва друго оръжие.

Какъв според теб ще бъде от тук насетне животът на Октай?

В заспалото ни общество животът на такива хора е труден. Повечето хора се интересуват само от личното си спокойствие и се страхуват да се изправят срещу системата, срещу статуквото. Моето мнение е, че хора като Октай с ясна гражданска позиция, макар и изразена по неприемлив според закона начин, би трябвало да се занимават с политическа дейност, за да коригират недъзите на обществото ни. Казвам го извън контекста на деянието, защото Енимехмедов е интелигентен млад човек с гражданска позиция и нетърпимост към определени политически отклонения.

След нападението делегатите на ДПС пребиха Енимехмедов. Какво мислиш за това?

Такова поведение е абсолютно неприемливо за едно нормално общество. Но още по-неприемливи стават подобни действия, когато са дело на лица претендиращи, че ДПС е либерално и демократично движение, което зачита законите, уважава живота на всеки гражданин и признава легитимността на държавата. Ритането и удрянето на вече беззащитния студент показва в пълна сила, че всичко, което депесарите декларират, е фасада, зад която крият диви и необуздани инстинкти и азиатски манталитет.

Как си обясняваш, че Енимехмедов е влязъл необезпокоявано въоръжен в залата?

Заниженият пропусквателен режим на конференцията показва, че управляващата политическа класа у нас и в частност ДПС, се чувстват необезпокоявани и недосегаеми. Те не се страхуват от нищо и от никой, защото ето вече 23 години никой от националните предатели не е бил осъден или наказан по друг начин.

Редно ли е кадрите от нападението да се излъчват непрекъснато по медиите?

Все повече хора са отвратени от новинарските емисии, които изобилстват със негативни репортажи. Случаят с непрекъснатото повтаряне на нападението над Доган е поредната безкрайно тиражирана лоша новина. И тя като останалите, влияе отрицателно върху хората. А в случая с Октай до такава степен, че децата започват да разиграват боя като театър.
В същото време добрите новини има, но не са скандални и затова не представляват интерес за медиите. Крайно време е да се проумее, че донякъде хората стават по-лоши и агресивни, защото 99 процента от новините са негативни. Смятам, че тази ситуация държавата трябва да се намеси в защита на общесвото като контролира и регулира работата на медиите.

Нека поговорим за друг случай на насилие. Какво е твоето мнение за атентата в Сарафово и информацият, че в атентата са замесени от Хисбула?

Още преди години предупреждавах за опасност от терористични актове. Многократно съм изтъквал, че следваната от България политиката ще влоши отношенията ни с много държави. Членството ни в нато е неизгодното за България и от него черпим повече загуби и тежести, отколкото ползи. Конкретно за атентата в Сарафово освен тези предварително заложени за нас негативи, се добавя и позицията, която управляващите взимат по отношение на атентата в сарафово.
Недопустимо е под външен натиск и без достатъчно доказателства от името на България да се хвърля вина върху Хизбула. Първо това е нередно, и второ – политически опасно. Съмнявам се, че разследващите органи се ползват с необходимата свобода да работят обективно и безпристрастно.
Тук искам да припомня, че всяко политическо вмешателство в работата на разследващите органи, винаги води до сериозни последващи проблеми. Заради позицията ни за атентата, България не само, че може да се превърне в обект на нови терористични актове, но и с изказването си Цветанов застрашава живота на всички наши сънародници в арабските страни. Реално той превърна държавата ни в мишена.

Наскоро английски политик се изказа негативно за българските и румънските емигранти във Великобритания. Какво мислиш за това?

Отношението на някои английски политици и медии към българските емигранти е най-малкото, което нашенци са принудени търпят в чужбина. Пребиваващите на Острова от Третия свят се възприемат във Великобритания като поданици на кралицата и англичаните са склонни не само да търпят безобразията им, а и вече са привикнали към тях.
С емигрантите от Изтока, обаче е по-различно – те са бели и критикуването им е политически безопасно и разрешено. На нас това разбира се не ни харесва, но ако трябва да разглеждаме въпроса от британска гледна точка, недоволството срещу тях е разбираемо. В някои градове повече от половината население е от Третия свят и новите емигранти от Изтока им идват малко вповече. И така, когато не могат да подскачат срещу чернокожите пришълци, недоволстват срещу белите емигранти от Източна Европа. Но в крайна сметка англичаните сами са си виновни, защото те си създадоха проблема и сега жънат плодовете на имперската си политика.

Какви са хора според теб, които емигрират във Великобритания?

Преди 10 години бих казал, че в мъгливия Албион биха отишли само циганите, но днес обедняването е повсеместно и към мургавелите ще се присъединят и много Българи, за да търсят не толкова добър живот, колкото оцеляване.
Трагичното и ужасно опасното е, че закъснелите да избягат родители съветват и подготвят децата си за живот извън Родината. Това, плюс ниската раждаемост, ни изправя пред неизбежна демографска катастрофа. Ако прибавим и тръгналите към България емигранти от Африка и Азия, до 25 години няма да ни има. Шансовете ни за оцеляване с такива правителства и подобна политика са нулеви.
Погледнете колко са далновидни партиите – обръщат все повече внимание на малцинствата, защото знаят, че те са реалният електорат, на който ще разчитат утре.
Да, политиците ни гледат напред в бъдещето, но то се очертава да бъде тъмно, мръсно и миризливо.

Юлия ВЪЛКОВА,
в-к „Седмичен труд“, 13.02.2013 г.

Коментари

коментара