Предполагам сте разбрал за днешното решение на столичният кмет Йорданка Фандъкова да не разрешава провеждането на Луковмарш. Какво е вашето мнение за това?

Мисля, че провеждането на едно подобно възпоменателно шествие е хубаво нещо и трябва да се прави, за да могат подрастващите поколения да се запознаят с героизма на такива личности като ген. Христо Луков.

Ще бъдете ли на шествието в събота?

Не, няма да съм в София, но дъщеря ми ходи всяка година.

Кога за последно бяхте на Луковмарш? През 2010 година, когато в реч по време на шествието обявихте, че се оттегляте от БНС?

Да, аз съм човек на думата и когато кажа нещо държа на думата си. Прецених, че в онзи момент ми дойде малко в повече да се занимавам с някои хора. Нямам притеснения, че ако ида ще ми се случи нещо. С някои от организаторите поддържам добри отношения, с други – не, защото така съм преценил. Нямам еднозначно отношение към организацията, която е останала.

Все пак имате отношение към Луковмарш. Всяка година „Шалом“, „Българският хелзинкски комитет“ и други организации изпращат декларации срещу провеждането му. Тази година срещу шествието се обяви и Русия. Как бихте коментирали това?

С тези декларации, които се изпращат от разни НПО-та те оправдават средствата, които получават, за да провеждат борба срещу така наречения „фашизъм“ и така наречените „фашистки прояви“. Това ми е ясно.

По-изненадваща за мен е позицията на Русия, но може би предвид новите европейски реалности тя отново застава на старата си болшевишка позиция.

Самата фигура на ген. Христо Луков също е доста спорна. Някои го определят като герой, други – като антисемит.

За мен не е спорна личността на ген. Христо Луков.

Вие започнахте традицията с Луковмарш. Защо избрахте именно този генерал? Има много други герои от Първата световна, които заслужават почит, като ген. Владимир Вазов. Въпреки това има факелно шествие само за ген. Луков?

Да, аз стартирах тази инициатива и се радвам, че други хора я продължават, значи е била успешна, интересна и необходима.

Започнахме я, защото ген. Христо Луков е изключителна личност и от държавнически мащаб, и от чисто национално-патриотичен. Луков е министър на войната и герой от Първата световна война, когато Кюстендил е спасен от него, за да не попадне в пределите на Сърбия след войната. Освен това той е една изключителна личност, която е оставила сериозен отпечатък върху Българския национализъм. Знаем, че той е бил водач на Съюза на Българските национални легиони, а това е най-мощната и многобройна организация, която е оставила най-сериозен отпечатък върху Българския национализъм от 30-те и 40-те години на миналия век.

В този ред на мисли ген. Христо Луков е един наш предшественик. Ние сме негови наследници и продължаваме тази политика за една национално мощна и социално справедлива Българска държава – такава каквато в момента няма.

Освен всичко, като предшественик на тези идеи, като един от основоположниците на съвременния Български национализъм, ген. Христо Луков е мъченически и зверски убит пред дома си, пред очите на своята дъщеря.

Затова ние счетохме за необходимо да издигнем този Български военен, този Български общественик, на националистически пиедестал.

Вие се оттеглихте от БНС. Кой организира Луковмарш в момента?

Това, което е останало от БНС и различни неформални и формални групи, които споделят, че ген. Христо Луков е велик Българин.

Повечето привърженици на Луковмарш повтарят точно това – „той е бил министър на войната, той е герой от Първата световна“, но сякаш избягват това, което се случва с него през Втората световна.

Напротив, не я избягват. Втората световна не само, че не я избягваме, даже я подчертаваме. Ген. Христо Луков е един от стожерите на Българския дух и национализъм във времена, в които отново от страна на Русия се протягат костеливи болшевишки ръце – пипала на различни агенти, които са финансирани именно от Русия. Именно една такава бойна комунистическа тройка го убива.

Казват, че бил спорна личност. Защо да е спорна личност? Защото като министър на войната е имал отношения с германския военен министър ли?

Защото редица историци, като Румен Даскалов, определят „Легионите“, на които Луков е лидер, като организация, изразяваща расистки и антисемитски виждания. Има свидетелства на ученици, че легионери са тормозели българските евреи.

Това не е точно така. Това са разкази на различни еврейски организации. Съюзът на Българските национални легиони не е преследвал българските евреи. Имало е държавна политика за тяхното преследване, защото времената са били такива.

Тоест казвате, че Луков просто е изпълнявал държавната политика във време, в което много Българи са пращали декларации и са се бунтували именно срещу Закона за защита на нацията?

Генерал Христо Луков не е имал отношение към вътрешната политика на държавата. Затова е имало жандармерия и полиция. Той е бил военен министър (бел. ред.- Луков е министър на войната до 1938 година, а България се включва във Втората световна на 1 март 1941 г.).

Реакцията срещу него започва от това, че е лидер на Съюза на Българските национални легиони. Това е една националистическа организация, която в известна степен е антисемитска.

Казвам в известна степен антисемитска, защото е имало други организации, които са били по-антисемитски – например „Родна защита“ и „Ратници за напредък на Българщината“. Това вече са отявлени антисемитски организации, какъвто „Легионът“ не е бил.

А в негово оправдание и в това на всички тези организации искам да кажа, че времената са били такива. Просто тогава нещата са могли да бъдат назовавани с истинските им имена и някои определени вредители на Българската националност са били осветявани и преследвани от държавата.

А сега как стоят нещата според вас?

Сега не могат да бъдат преследвани. Сега, когато определени вредители бъдат посочени онези, които ги посочват или свършват в затвора, или биват убивани.

И кой е преследван или убиван в днешно време? Кого визирате?

В това число визирам всички, които изповядват някакви национално-патриотични идеи като започнем от обикновени патриоти, минем през различни видове родолюбци, националисти, фашисти, национал-социалисти, расисти и всякакви други, които ги заклеймяват в ХХ и ХХI век. Те биват преследвани.

Мога само да кажа и припомня, че след 14-годишно изгнание Юрген Граф (бел.ред.- известен с книгата си „Холокост – измамата на столетието”), един виден европейски ревизионист, се престраши да се прибере в Германия. След 14-годишно изгнание, и то защото каза някои неудобни истини. Йоахим Пайпер (бел. ред.- офицер от Вафен-СС, предполага се, че е отговорен за екзекутирането на 300 американски военнопленници през 1945 година) * го изгориха жив през 70-те във Франция. Как да казваме истината?

Вие говорите за случаи в Европа, но смятате, че и в България има такива. Бихте ли дали пример.

Имало е такива случаи на преследване, има ги и в момента. Самият аз имам няколко дела, които са заведени от Комисията за защита от дискриминация, няколко съдебни дела. Има и други хора, които също са преследвани и осъждани заради своите национално-патриотични убеждения.

Не съм само аз в тази държава, който бива преследван. Много хора са преследвани, само защото не са съгласи с тази система и този политически модел.

Забележка:
Йоахим Пайпер НЕ е отговорен за екзекутирането на 300 американски военнопленници през 1945 година.

Това е отдавна РАЗВЕНЧАН МИТ. Той е съден за това по скалъпени ФАЛШИВИ ОБВИНЕНИЯ, почиващи върху ПРИЗНАНИЯ изтръгнати с МЪЧЕНИЯ. В негова полза свидетелства дори американски офицер, който казва пред съда, че по време на инкриминираното му деяние Пайпер е бил на съвсем друго място и има ЖЕЛЯЗНО АЛИБИ. Пайпер лично никога не е разстрелвал американски военнопленници, въпреки че според слуховете бил издал заповед да не се взимат военопленници, което не е доказано.

Този инцидент отдавна е разнищен, и обвиненията са НАПЪЛНО ОПРОВЕРГАНИ. Поради липса на доказателства по-късно Пайпер дори е освободен. Адвоката на Пайпер – американския офицер подполковник Еверет, работи усилено по случая, за да оневини обвиняемите и Пайпер, като години наред се бори за доказване на истината, и накрая успява.

След издаването на присъдите, работата на съда е оспорвана, първо в Германия, а по-късно и в САЩ (от конгресмени). Делото е обжалвано пред Върховния съд на САЩ, който не успява да вземе решение. След това, то е разгледано внимателно от подкомисия на Сената на САЩ. Сенатори застават на страната на обвиняемите като поддържат позицията, че те не са получили честен съдебен процес.

Това привлича внимание към съдебния процес и някои юридически нередности (всъщност признания изтръгнати с ИЗТЕЗАНИЯ) извършени по време на разпитите предшестващи процеса. Дори преди Сената да прояви интерес, голяма част от присъдите са заменени след преразглеждане извършено от американската армия. Всички обвиняеми са освободени през 1950-те, като последен напуска затвора Пайпер, декември 1956 г. За отмъщение през 1976 година френски комунисти нападат къщата на Пайпер във вренския град Траве, където се е преместил да живее с ъс семейството си в началото на 70-те. След като Пайпер оказва съпротива на нападателите, къщата е запалена. Така умира танковата легенда, носителя на Железния кръст с дъбови листа, Йоахим Пайпер.

(Забележката е копиран текст от мнение на читател под изтервюто в страницата на OFF News)

The post Расате: Защо ген. Луков да е спорна личност? Той е велик Българин appeared first on Боян Расате.

Много от изброените просто си търсеха компания, в която да си поркат биричка, а други си бяха откровено луди. Като добавим към цялата тази сбирщина и десетките полицейски доносници, както и няколко кресливи, но зависими от наблюдаващия си офицер националистически лидери, получаваме завършена картина на съвременния „български национализъм”.

Знам, че написаното няма да се хареса на мнозина, но това не ме интересува. Аз не търся одобрение, и освен това вярвам, че трябва най-сетне да се очистим от боклука и ненужния товар, който мъкнем две десетилетия, заради криворазбрано другарство и солидарност със всеки загубеняк или мошеник, който е решил да си пришие към името званието „националист“.

Та бях почнал да казвам и ще продължа – малцина са онези националисти, които са получили добро семейно възпитание, имат поне средна обща култура и са надградили тази добра основа с идеологически и политически познания. Още по-малко са онези, които могат да приложат наученото на практика, защото за това трябват още воля, търпение и самодисциплина. Трябва упорита работа и умение да общуваш с кретени, всезнайковци, лицемери, предатели и други подобни.

Питате се какво общо има всичко това със заглавието на тази статия? Има, и то много!

Голяма част от по-горе описаните „националисти” традиционно се изживяват като „десни радикали”. Пият, пеят и нашарени с пречупени кръстове се поздравяват със „Зиг хайл”. Повечето не знаят какво точно значат тези две думички, но това ни най-малко не им пречи да се изживяват като корави нацисти… И така до 2014 година.
Тогава изведнъж тези бесни, десни нацисти започнаха да имат мнение по случващото се в Украйна. Тук не се замислям кой е прав в този конфликт, защото аз съм Българин, а не украинец или руснак. Не разсъждавам върху въпроси като „Чий трябва да бъде Крим” и „Има ли въобще украинска нация” или всички сме руснаци? Това са исторически въпроси, а тук ние говорим за политика и идеология.

Общо взето от едната страна са украинците, които искат независима Украйна, а от другата страна са руснаци, които озвучават мероприятията си с болшевишките песни „Вставай, страна огромная” и „Сделан в СССР”. Едните веят украински национални знамена и флагове на националистическите формации „Десен сектор” и „Свобода”, а другите развяват червеното знаме със сърпа и чука.
Разбира се, и едните и другите имат своите исторически основания, но за мен като Българин е трудно да взема страна в този конфликт, защото както руснаците, така и украинците са славяни и православни. Това го казвам като УМИШЛЕНО ЗАБРАВЯМ, че тези с червените знамена през 1917 г. убиваха свещеници и палеха черкви в същите тези Русия и Украйна. Но да оставим това…

От писанията в интернет и споделените тук и там настроения си вадя извода, че повечето български поплювковци и пишман разбирачи, подкрепят руските федералисти с червените знамена. И макар да се пишат славянофили, всъщност са срещу украинските си братя славяни, християни?! Или те вече не са ни братя, защото са против руснаците?

Остави това, ами същите и най-яростно се включват в антинационалистическия хор, като ругаят украинските националисти по същия начин, както тях ругаят в България.
Изведнъж се оказа, че българските националисти, които най-често се рекламират като „десни”, се изправиха срещу „Десен сектор” редом до левите, които обвиняват украинците, че били бандеровци* и крещят „Смърт на фашизма”.
Оказа се, че българските националисти всъщност са срещу други националисти, само защото мразим американците, а те пък видиш ли подкрепяли независимостта и целостта на Украйна?! Що за логика? Така погледнато няма да се учудя, ако утре българските скинари се наредят на опашка пред Синагогата, за да целунат задника на софийския равин, само защото Израел е в конфликт с Турция…

Както вече казах, като Българин ми трудно да взема страна, най-малкото защото през 1878 година за свободата на България паднаха както руснаци, така и много украинци, но като националист нямам колебания, защото чисто политически тези с червените знамена и съветските песни ми идват в повече…
Но това е моето мнение. Който иска го приема, а на онези националисти, които не ме разбират ще кажа само „Sieg Heil, другари” и да ви е честит 9 май!
––––––––––––––
* Степан Бандера е украински национален герой, идеолог на украинското национално-освободително движение на ХХ век. и председател на Организацията на украинските националисти (ОУН). Само седмица след като Вермахта влиза в СССР (30 юни 1941 г.) ръководството на Организацията провъзгласява възстановяването на Украинската държава.
След края на войната емигрира и живее на различни места, докато през 1959 година е намерен мъртъв до входа на дома му в Мюнхен. Медицинската експертиза установява, че причината за смъртта е отрова (калиев цианид), изстреляна от специален пистолет.
През 2010 година на Степан Бандера е присвоено посмъртно званието «Герой на Украйна». В проекта «Великите украинци» Бандера заема 3-то място.

Още по темата:
http://frognews.bg/news_66526/Ukraina_sega_se_upravliava_ot_fashisti_protestite_biaha_na_sorosoidi/

The post „Sieg Heil, СССР“ – новата шизофрения на българските „националисти“ appeared first on Боян Расате.

В основата на тази скандална провокация към Българското общество стояха БСП и ДПС, но тя стана възможна благодарение на подкрепата на ПП „Атака”, ръководена еднолично от нейния председател, Волен Сидеров.
По тази причина и народното недоволството се насочи не само към БСП и ДПС, но и към техния поддръжник Сидеров.
Протестиращите се обявиха срещу тази нова тройна коалиция и чрез мирни протести потърсиха сметка на политиците за тяхното безотговорно поведение и предателство.
Онова, което последва учуди мнозина, но не и онези, които познават истинската същност на псевдонационалиста Сидеров.
Окрилен и облагодетелстван от властта, с която неочаквано се сдоби, Волен Сидеров показа истинското си лице в цялата му комичност и уродливост!

Ден след ден, месец след месец този човек скандализира обществеността не само с предателството към своите избиратели, но и с арогантното си поведение. Скандалите, ругатни и побоища са само част от репертоара на Сидеров срещу граждани, полиция и журналисти. През последните месеци той доказа, че няма никакви задръжки и не зачита никакви норми считайки, че е над законите в България.

С наближаването на изборите поведението му стана все по-неприемливо, ненормално, скандално, неБългарско и в крайна сметка излагащо всички, които се определят като националисти и патриоти.
Въпреки очевидното предателство на Сидеров към Българщината, патриотизма и собствените му избиратели, медиите продължават в своите издания да представят „Атака” като националистическа партия, а лидера й като националист.
Ние, от Съюз на Българите <НАЦИОНАЛНО ЕДИНСТВО> смятаме, че това е неправилно и приканваме журналистите да вземат под внимание нашето несъгласие и съображения.

АТАКА – ненужният урод на национaлизма

Вярно е, че години наред Сидеров се представя за националист и донякъде успешно заблуди както медиите, така и една част от избирателите, които изповядват национално-патриотични идеи, но в своята същност „Атака” винаги е била партия, която е в услуга на политическото статукво и обслужва неБългарски интереси.
Ярко доказателство за горното твърдение е биографията на Волен Сидеров, който през годините на демократичния преход се позиционираше ту в една, ту в друга политическа партия, които принципно имаха коренно противоположни виждания за политическото и обществено устройство на държавата.

И ако в годините назад тези му „забежки” в различни посоки оставаха без особено внимание, то в сегашния остър конфликт между граждани и властимащи, действията на Сидеров разкриха истинското му лице.
И ако хиляди Българи за пореден път са измамени и разочаровани, ние Българските националисти се чувстваме омърсени и отвратени от поведението на Волен Сидеров, защото петното, което той хвърля е не  върху „Атака”, а върху цялата национално-патриотична идея!

Партия „Атака“ е креатура на олигархичната политико-икономическа мафия, която е виновна за катастрофалното положение, в която се намираме днес!
Тази мафия 24 години с всички средства възпрепятства създаването на реална опозиция и умело се възползва от политически субекти подобни на „Атака”, за да задържи властта за себе си.
За годините на своето съществуване, политическа партия „Атака“ е била в коалиция в националната и местна власт с разнородни политически субекти, застъпващи несъвместими с национализма идеи. Като се започне от „либерални“, „псевдосоциалистически“, „дясно консервативни“ и се стигне до „етнически” в лицето на ДПС.

В международен план имаше период, когато Сидеров търсеше легитимация в Европа чрез Европейската народна партия, която е най-голямата европейска партия с дясно-центристка либерална идеология.
ЕНП изповядва консервативни неолиберални капиталистически идеи и е основен радетел на мултикултурализма в Европа. Всеки един от тези фундаменти е в разрез с традиционния национално-патриотичен мироглед и идеята за Европа на нациите. Това показва, че партия „Атака“ не подбира партньорите си идейно и търсеше политическа легитимация на международно ниво от хора, който не само не изповядват принципите на национализма, но и приемат подобни идеи като вредни.

В националния парламент, „Атака“ неофициално беше цели две години в коалиция с управляващата партия ГЕРБ, която официално е „ЗА” приемането на Турция в Европейския съюз. Сидеров наричаше подкрепата си за Бойко Борисов „безрезервна“, макар и днес да има съмнения, че тази „безрезервна” подкрепа е била добре подплатена.
В новия парламент, чрез похвати с кворума и оспорване правото на гражданите на протест, „Атака” подкрепя правителството на БСП и ДПС или казано по-точно – „Атака” е част от новата Тройна коалиция, между етническата партия ДПС и неолибералната „лява” партия БСП.

Тук е мястото да отбележим, че именно „Атака“ предостави решаващия глас, с който гарантира кворума за създаване на новото правителство и избора на Делян Пеевски от ДПС за шеф на ДАНС.
Въпреки, че това изкара хиляди на улицата, Сидеров първоначално мълчеше, а малко след това се обяви против протестиращите, наричайки ги „курви“, „слуги на Бойко“ и „платени провокатори“, като допълни, че Пеевски заслужавал време, за да се докаже като професионалист!?

Тази му дистанция от позициите на гражданското общество, развяло Българските знамена, показа, че Сидеров си е избрал антиБългарската страна в предстоящата битка за България.

Сидеров се обяви и против справедливите искания за промяна на изборния закон и насрочване на нови избори по нови правила! Този „патриот” говореше за смяна на сгрешения модел на прехода, но реално подкрепя с всичките си действия старите играчи. Оказва се, че този човек също играе роля и реално не иска промяна на правилата, защото сегашните го устройват идеално!

Предвид казаното до тук, крайно неуместно е медиите да представят лицето ВОЛЕН НИКОЛОВ СИДЕРОВ като патриот и националист.
Всеки, който претендира да бъде радетел за добруването на България трябва да бъде пример за подражание, а не жалка карикатура, търсеща внимание и лично облагодетелстване.

The post „Атака“ – ненужният урод на национализма appeared first on Боян Расате.