<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Боян Расате &#187; турско робство</title>
	<atom:link href="https://www.rassate.bg/tag/%d1%82%d1%83%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%be-%d1%80%d0%be%d0%b1%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://www.rassate.bg</link>
	<description>Официална страница на Боян Расате</description>
	<lastBuildDate>Tue, 20 Feb 2018 07:25:15 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
		<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
		<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=3.9.40</generator>
	<item>
		<title>Скандалът с генерал Делов е дирижиран цирк</title>
		<link>https://www.rassate.bg/blog/id_5389/</link>
		<comments>https://www.rassate.bg/blog/id_5389/#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 31 Oct 2012 21:56:59 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Боян Расате]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Позиции]]></category>
		<category><![CDATA[Балканска война]]></category>
		<category><![CDATA[Боян Расате]]></category>
		<category><![CDATA[ген. Васил Делов]]></category>
		<category><![CDATA[ДПС]]></category>
		<category><![CDATA[патриотизъм]]></category>
		<category><![CDATA[турско робство]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.rassate.bg/?p=5389</guid>
		<description><![CDATA[<p>През далечната 1981 бях едва 10-годишен, но спомена за честванията по случай 1300 годишнината на Българската държава край Дунав са толкова пресни сякаш бяха вчера.<br />
Спомням си училището, класната ни стая с окачените на стените, над дървената ламперия, портрети на велики Българи, и разбира се помня нашата учителка &#8211; другарката Ботева. Тази изключителна жена беше втората след майка ми, която спомогна да бъда това, което съм днес.<br />
Нейните увлекателни уроци в часа по Роден край, всеки път ме връщаха в ...</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://www.rassate.bg/blog/id_5389/">Скандалът с генерал Делов е дирижиран цирк</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://www.rassate.bg">Боян Расате</a>.</p>
]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<div id="attachment_5390" style="width: 242px" class="wp-caption alignright"><a href="http://www.rassate.bg/wp-content/uploads/2012/12/На-нож.jpg"><img class="size-medium wp-image-5390" title="На нож" alt="На нож" src="http://www.rassate.bg/wp-content/uploads/2012/12/На-нож-232x300.jpg" width="232" height="300" /></a>
<p class="wp-caption-text">Велик е нашият войник !</p>
</div>
<p>През далечната 1981 <strong>бях едва 10-годишен</strong>, но спомена за честванията по случай <strong>1300 годишнината</strong> на Българската държава край Дунав са толкова пресни сякаш бяха вчера.</p>
<p>Спомням си училището, <strong>класната ни стая</strong> с окачените на стените, над дървената ламперия, <strong>портрети на велики Българи</strong>, и разбира се помня нашата учителка &#8211; другарката Ботева. Тази <strong>изключителна жена</strong> беше втората след майка ми, която спомогна да бъда това, което съм днес.</p>
<p>Нейните увлекателни уроци в часа по <strong>Роден край</strong>, всеки път ме връщаха в <strong>онези далечни времена</strong>, когато Родината ни е била <strong>силна, горда, независима и велика</strong>.<br />
В един от тези часове помня как <strong>ние третокласниците</strong> се подготвяхме за училищното тържество, на което трябваше да изиграем пред родителите си <strong>битката на цар Симеон</strong> с византийците през 917 г. <strong>край</strong> <strong>река Ахеолой</strong>.<strong>Аз не участвах в пиесата</strong>, но повечето ми съученици имаха някаква роля. Един беше цар Симеон, друг играеше Лъв Фока, а трети византийският император.И докато <strong>„актьорите” се мъчеха</strong> с репликите си, аз имах удоволствието да <strong>наблюдавам необезпокоявано</strong> пиесата от първия чин в класната ни стая.</p>
<p>През живота си съм посетил много и <strong>най-различни представления</strong>, но това е едно от онези, които са се запечатали най-силно в <strong>детското ми съзнание</strong>.Актьорите не бяха професионалисти и <strong>често бъркаха репликите си</strong>, но аз не обръщах внимание на това. Бях се потопил в <strong>Златния век</strong> на Българската държава и пред мен стояха <strong>не малки деца</strong>, а великият ни цар и неговите велможи и <strong>пълководци</strong>.Днес вече няма предмет Роден край. Новото му име е <strong>„Човекът и обществото</strong>”&#8230; В него основно внимание вече се отделя на <strong>общочовешките ценности</strong>, на разни <strong>чужди</strong> култури и традиции, и на други <strong>мултикултурни глупости</strong>.</p>
<p>Както се сещате патриотичното и Българското в <strong>новите учебни програми</strong> присъстват единствено поради неудобството на сегашните политици да ги извадят напълно.<br />
В класните стаи <strong>вече няма и учителки</strong> като другарката Ботева, или най-малко такива като нея се срещат все по-рядко.</p>
<p>Върнах се в далечната <strong>1981 година</strong> не, защото изпитвам носталгия по онова време, а защото <strong>контраста</strong> между тогава и днес <strong>е огромен</strong>.</p>
<p>В онези години освен <strong>училищните тържества</strong>, по случай 1300 годишнината на България бяха построени и <strong>десетки монументи</strong>, някой по-хубави, други ужасяващо грозни.<br />
Едни от най-известните градежи от онова време са <strong>Пантеона на Георги Раковски</strong> в Котел, архитектурния комплекс <strong>„Създатели на Българската държава”</strong> в Шумен, НДК в София, а също и паметника <strong>„1300 години България”</strong>&#8230; И макар, че последния е по-скоро художествено <strong>недоразумение</strong>, той все пак показва отношение на тогавашната власт към кръглата годишнина.</p>
<p>В онези години <strong>с държавни пари</strong> бяха въстановени и десетки други архитектурно-исторически паметници – Царевец, Плиска, Калиакра и много други, които днес се посещават от <strong>хиляди български и чуждестранни туристи</strong>&#8230;</p>
<p>Тази година се навършиха 100 години от <strong>Балканската война</strong>, но от описаното по-горе днес не се прави нищо.</p>
<p>Освен годишнина от Балканската война тази година се навършват и 23 години <strong>от началото на „демократичния преход”</strong>. Е, не е кръгла годишнина, но пък <strong>за това време се случиха</strong> толкова много неща, че ако бяхме замразили някой през ’89 г. и го извадим от фризера днес, той вероятно <strong>би се побъркал</strong>&#8230;</p>
<p>Бившите „комунисти” вече са <strong>капиталисти</strong>, доносниците на <strong>Държавна сигурност</strong> се писаха демократи дисиденти. <strong>Пенсионерите станаха клошари</strong>, а военните обикновенни пазачи. <strong>Да си курва вече е престижно</strong>, а един ватман даже от обикновен педал, се прероди в „светски лъв” и уважаван <strong>„гей аристократ”</strong>&#8230;</p>
<p>Парите се окрадоха, заводите <strong>отидоха за скрап</strong>. Учители пушат и се <strong>друсат</strong> с учениците си, а лекари <strong>изнудват </strong>пациентите си&#8230;<br />
В този хаос някак естествено <strong>на Българина</strong> <strong>не му е до култура и патриотизъ</strong>м. Всеки гледа как да оцелее и много-много не се интересува дали се навършват <strong>100 г.</strong> от Блаканската война, <strong>250 години</strong> от написването на „История славяноБългарска”, <strong>200 г.</strong> от рождението на Иларион Макариополски или <strong>120 г.</strong> от рождението на Дан Колов&#8230;</p>
<p>За тези годишнини просто не остава време да се мисли, камо ли да се отбележат подобаващо!</p>
<p>Нашият <strong>изваден от фризера съграждани</strong>н би забелязал още много неща, които <strong>биха го втрещили</strong>, но най-очевадното, от което следват всички останали беди е, че <strong>за разлика от 1981 г. вече нямаме държава</strong>.<br />
Добра или лоша, сега е без значение и затова няма да се спирам на това. Но безспорна истина е, че тази добра за едни и лоша за други държава, <strong>все пак съществуваше</strong>! Имаше пулс и тя градеше – сгради, хора и някакво бъдеще.</p>
<p>Тя имаше <strong>армия и милиция</strong>, които освен да поддържат комунистическия режим имаха и задача да защитават <strong>териториалната цялост и вътрешния ред</strong> в страната.<br />
Днес нямаме нито армия, нито полиция, която <strong>да служи на обществото</strong>. Нацията ни е разединена от вътрешни противоречия и омраза, което дава допълнително кураж и сила на <strong>българомразците</strong>.</p>
<p>Постоянната бедност и желанието за по-добър живот принудиха <strong>десетки хиляди Българи</strong> да напуснат родните си места. Така през последните години освен всичко изброено, ние се сблъскахме неумолимо и с <strong>демографския проблем</strong>. Редица села опустяха, а повечето ни градове <strong>промениха драстично</strong> своя етнически облик. Един от тези градове е и Кърждали.</p>
<p>И докато <strong>ние рушахме</strong> държавата си, други се възползваха от нашата глупост и <strong>оплетоха кошниците си</strong>.</p>
<p>Такива са ДПС, чийто общински съветници <strong>блокираха</strong> преди дни признаването на освободителя на Кърджали от турско робство, ген. Васил Делов за почетен гражданин на града.<br />
Това <strong>разбира се е скандално, но</strong> само ако приемем, че Кърджали все още е Български град&#8230; нещо, в което лично аз отдавна се съмнявам! Освен това подобно поведение е <strong>съвсем нормално за ДПС</strong>, защото макар и Български граждани, те <strong>все пак са турци</strong>. В крайна сметка превземането на Кърджали е паметно за нас българите, но не и за тях. Да постъпят по друг начин би означавало, че имат <strong>шизофреноидни отклонения</strong>!</p>
<p>Поради тези причини, а и заради поговорката, че <strong>„Виновен е онзи, който дава баницата</strong>, а не този, който я яде”, много повече ме възбужда и дразни поведението на т.н. <strong>български партии</strong>.<br />
Изведнъж всички онези, които две десетилетия камък по камък разграждаха Родината ни, <strong>създадоха ДПС</strong> и с политиката си обезБългариха цели области, надигнаха вой <strong>и заговориха с патриотична реторика</strong>.</p>
<p>От ГЕРБ написаха протестна <strong>декларация</strong>, БСП подкрепи идеята за удостояване на ген. Делов с <strong>орден „Стара планина”</strong>, а ВМРО и Атака за пореден път се изказаха компетентно и <strong>не пропуснаха да позират</strong> с няколко знамена и плаката.<br />
Интересно е, обаче че <strong>нито една</strong> от тези партии, които от години <strong>получават милиони</strong> държавна субсидия, <strong>не отдели и лев</strong> за нещо свързано с освободителя на <strong>Кърджали</strong> или Балканската война.</p>
<p>За отпускане на държавни пари и дума не може да става. Така в крайна сметка <strong>след нас няма да има нищо</strong>. Нито един стойностен монумент, който да отбележи тази годишнина няма да остане за поколенията. Това господа <strong>управляващи и депутати</strong> е СРАМОТА!</p>
<p>Няма да има дори и едно ученическо представление по темата, защото в<strong>ъзпитанието на подрастващите</strong> отдавна е предоставено негласно на улицата и на <strong>просташките предавания</strong>. Интересите на младежта вече не се формират в семейството и от учителите, а от <strong>посредствени ВИП-ове</strong> и чалга идоли. А това господа управляващи и депутати е вече ТРАГЕДИЯ!</p>
<p>В тази среда на <strong>културно изпростяване и срив</strong> на Българската държавност не трябва да се учудваме, че <strong>турците не уважават героите ни</strong>.</p>
<p>Действията на общинските съветници от ДПС, обаче ми се струва, че не са породени единствено от неуважение към личността на ген. Делов или <strong>поредната от многото провокации</strong> срещу Българщината.<br />
В започналата вече предизборна кампания партиите, които участват в този скандал, го използват <strong>преднамерено</strong>, за да втвърдят и увеличат <strong>електората</strong> си.</p>
<p>Като вземем под внимание и факта, че първоначално всички бяха съгласни с удостояването на <strong>ген. Делов</strong> със званието <strong>„Почетен гражданин”</strong>, не е изключено и целият скандал да е <strong>умело дирижиран цирк</strong>.</p>
<p>Но не това е важното в случая. Основният проблем е, че тези техни <strong>политически игрички</strong> се трупат на наша сметка и някой ден при поредното подобно заиграване <strong>пружината ще се скъса</strong> от пренавиване. И тогава Бог да пази<strong> България</strong> <strong>и всички нас</strong>!</p>
<p>Дали съм прав или не, ще покаже бъдещето, но <strong>едно е сигурно</strong> – всичко сочи към това, че утре ни чакат още <strong>унижения и политически компромиси</strong>, с които управляващите (които и да са те) ще се опитват да спасят етническия мир, който <strong>самите те</strong> са застрашили.</p>
<p>Историята, обаче ни учи, че компромисите <strong>изострят апетита</strong> на малцинствата и в крайна сметка водят <strong>до трагичен край</strong> за държавата, която ги допуска!</p>
<p>в-к &#8222;Седмичен труд&#8220;, бр. 44, 31.10.2012 г.</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://www.rassate.bg/blog/id_5389/">Скандалът с генерал Делов е дирижиран цирк</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://www.rassate.bg">Боян Расате</a>.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://www.rassate.bg/blog/id_5389/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
