<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Боян Расате &#187; митрололити</title>
	<atom:link href="https://www.rassate.bg/tag/%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://www.rassate.bg</link>
	<description>Официална страница на Боян Расате</description>
	<lastBuildDate>Tue, 20 Feb 2018 07:25:15 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
		<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
		<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=3.9.40</generator>
	<item>
		<title>Бизнесмени в расо управляват църквата</title>
		<link>https://www.rassate.bg/blog/id_5394/</link>
		<comments>https://www.rassate.bg/blog/id_5394/#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 27 Nov 2012 23:11:04 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Боян Расате]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Позиции]]></category>
		<category><![CDATA[Боян Расате]]></category>
		<category><![CDATA[Българска православна църква]]></category>
		<category><![CDATA[милиони]]></category>
		<category><![CDATA[митрололити]]></category>
		<category><![CDATA[Св. синод]]></category>
		<category><![CDATA[християнство]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.rassate.bg/?p=5394</guid>
		<description><![CDATA[<p>Скоро ще стане месец откак почина Марин Минков от село Орешак, по-известен като Максим – патриарх на Българската православна църква.<br />
Роден в началото на миналия век (1914 г.), Негово светейшество въпреки превратностите в Българската история, живя 98 години спокойно и поне в личен план пълноценно. От послушник в Троянския манастир, Марин Минков се издига до патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит.<br />
За едни той беше комунист и агент на службите (макар, че досега не е отворено негово досие), а ...</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://www.rassate.bg/blog/id_5394/">Бизнесмени в расо управляват църквата</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://www.rassate.bg">Боян Расате</a>.</p>
]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<div id="attachment_5397" style="width: 310px" class="wp-caption alignright"><a href="http://www.rassate.bg/wp-content/uploads/2012/12/митрополити.jpg"><img class="size-medium wp-image-5397" title="митрополити" alt="митрополити" src="http://www.rassate.bg/wp-content/uploads/2012/12/митрополити-300x168.jpg" width="300" height="168" /></a>
<p class="wp-caption-text">Кой ще бъде новият патриарх? А, има ли това, за нас простосмъртните, изобщо някакво значение&#8230;</p>
</div>
<p>Скоро ще стане месец откак почина <strong>Марин Минков от село Орешак</strong>, по-известен като Максим – <strong>патриарх</strong> на Българската православна църква.</p>
<p>Роден в началото на миналия век (1914 г.), <strong>Негово светейшество</strong> въпреки превратностите в Българската история, живя 98 години спокойно и поне <strong>в личен план</strong> пълноценно. <strong>От послушник</strong> в Троянския манастир, Марин Минков се издига <strong>до патриарх</strong> на Българската православна църква <strong>и Софийски митрополит</strong>.</p>
<p>За едни той беше <strong>комунист и агент</strong> на службите (макар, че досега не е отворено негово досие), а за други е <strong>свят човек</strong> и пазител на християнските ценности.<br />
Кое от двете е истина и кое НЕ, аз <strong>не се наемам да разследвам</strong>– най-малкото, защото е вече твърде късно. Все пак човекът не е между живите и да дъвчем името му е безполезно. Но едно е сигурно и то ме накара да напиша тези редове.След смъртта си патриарх Максим <strong>остави на миряните</strong> една съвсем различна Българската православна църква от онази, която поема <strong>през 1971 година</strong>.В онези години на <strong>атеистичен комунизъм</strong>, църквата няма предишното <strong>влияние</strong>, но въпреки това е съхранила авторитета си и уважението на хората.Днес ситуацията е доста по-различна. Няма я вече <strong>тоталитарната власт</strong>, която ограничаваше дейността на църквата, <strong>няма ги и отрядниците</strong>, които записваха имената на богомолците пред църквите <strong>по Великден</strong>. От това на пръв поглед би следвало вярващите да се увеличат, а не да намаляват.</p>
<p>Реалността обаче е доста по-различна &#8211; <strong>храмовете са празни</strong>, а Българската православна <strong>църква</strong> е поредната компрометирана институция <strong>без авторитет в обществото</strong>.Защо е така и кои са причините? Според едни вина имат <strong>духовниците с досиета</strong>, според други причината е в „разколниците”. Вероятно и двете страни имат известно право, но за мен <strong>причините са комплексни</strong> и най-вече факта, че Църквата днес е оглавявана от <strong>алчни, арогантни и бездушни апаратчици</strong>, откъснати от проблемите на обикновения човек. <strong>Бизнесмени в расо</strong>, както напоследък често ги наричат.Доказателствата в подкрепа на това твърдение са безброй. Не един и два са случайте, когато с<strong>вещенници обиждат и бият</strong> хора, заграбват чужди ниви и <strong>трупат богатства</strong>. От години скандалите за църковни имоти и пари са станали част от ежедневието на <strong>Българската православна църква</strong>.Междувременно, както винаги и по традиция, духовниците продължават да <strong>проповядват въздържание</strong> от „ослаждане и съблазни”, но самите те <strong>въртят милиони и живеят в лукс</strong>.Това, което пиша <strong>не е тайна</strong>. Всеки е чувал за „Ролекса” на митрополит Николай, за <strong>колите с мутренски номера</strong> и пристрастието на църковния ни елит към <strong>скъпи ресторанти</strong> и чужбински <strong>командировки</strong>.Разбира се, <strong>не всички свещеници</strong> са като онези, които ни скандализират с <strong>наглото си и безпардонно поведение</strong>. Слава Богу все още се намират смирени и отдадени на вярата си духовници. За жалост, обаче тези честни и лишени от ламтеж за власт и пари духовници са <strong>изолирани и без глас</strong> при вземането на важни решения.</p>
<p>Оставени без финансиране на произвола на съдбата и <strong>милостта на вярващите</strong>, тези бели лястовици най-често едвам кретат в някое <strong>западнало село или рушащ се манастир</strong>. Чудят се откъде да намерят средства за ремонт на черковния покрив или възстановяване на стенописите.</p>
<p>Драмата на тези свещеници е в това, че <strong>всъщност пари има</strong>, но за друго.</p>
<p>В България <strong>Светия Синод е монополист</strong> в производството на църковни свещи и според едно журналистическо разследване годишно от тях се <strong>продават 40 тона</strong>. Така за една календарна година само от тази търговия приходите са <strong>около 16 милиона лева</strong>. Заедно с държавната субсидия и други приходи сумата набъбва до много <strong>повече от 20 милиона</strong>. Къде и за какво, обаче отиват тези пари никой не знае, защото <strong>Църквата</strong> е отделена от държавата и <strong>не се отчита</strong> пред нея.</p>
<p>Това го разбирам донякъде, но когато основните ти приходи идват от миряните смятам, че е редно поне на тях да се отчетеш, <strong>вместо да ги ругаеш</strong>, когато задават въпроси.Тук някак си в съзнанието ми изплуват разказите за <strong>йеродякон Васил Левски</strong>, който записвал в тефтерчето си всяка похарчена пара. Но Левски не е единствен. Около него има цяла плеяда от <strong>православни духовници</strong>, с които се гордеем. Кой грамотен Българин не е чувал за <strong>отец Матей Преображенски</strong>, известен като <strong>Миткалото</strong> заради неуморното му странстване в името на свободата. Ами отец <strong>Паисий Хилендарски</strong> и <strong>Софроний Врачански</strong>, или бунтовникът <strong>поп Харитон</strong>, загинал в Априлското въстание 1876 г. отбранявайки Дряновския манастир с оръжие в ръка&#8230;</p>
<div id="attachment_5396" style="width: 310px" class="wp-caption alignleft"><a href="http://www.rassate.bg/wp-content/uploads/2012/12/митрополит-Кирил1.jpg"><img class="size-medium wp-image-5396 " title="митрополит Кирил" alt="митрополит Кирил" src="http://www.rassate.bg/wp-content/uploads/2012/12/митрополит-Кирил1-300x241.jpg" width="300" height="241" /></a>
<p class="wp-caption-text">Бизнесмени в расо, така хората наричат свещениците днес</p>
</div>
<p>Без да искам ми се <strong>натрапва разликата</strong> между праведния живот и героичната смърт на тези велики Българи и съществуванието на <strong>днешните свещенослужители</strong>&#8230;</p>
<p>В мрачните години на петвековното <strong>турско робство</strong>, народа ни е запазил православната си вяра, защото тя му е давала <strong>упование и сила</strong>. Тогава без значение богати или бедни, всички са уважавали Божиите служители, защото те са били <strong>духовно чисти</strong>, отдадени на вярата и <strong>съпричастни към страданията на народа</strong>.</p>
<p>За разлика отпреди, днес живеем в <strong>демокрация</strong> и поне <strong>привидно сме свободни</strong>. Но вместо да станем по-добри и извисени, обществото ни се е превърнало в <strong>сбор от алчни</strong> и е<strong>гоистични материалисти</strong>. Честността се приема като глупост, бедността като порок, а саможертвата като лудост. Държавния разпад и новото <strong>„модерно” мислене</strong> не подминаха и църквата.</p>
<p>Така за жалост трябва да признаем, че <strong>икономическата и финансова криза</strong>, в която непрестанно се намираме, са нищо в сравнение с <strong>кризата на духовните ценност</strong>и.<br />
Противно на логиката за човешкото израстване, днес в моралното и духовното си развитие, <strong>ние сме много по-долу</strong> от нашите предци.</p>
<p>Но да се върнем към <strong>патриарх Максим</strong> и случващото се след неговата смърт.</p>
<p>Още приживе името му се приемаше от мнозина със <strong>смесени чувства</strong>. Тези настроения са живи и след смъртта му, и все още диктуват <strong>борбата за власт и пари</strong>, която се развихри с нова сила през последните седмици.</p>
<p>Преди месеци стана известно, че освен десетките свещеници и <strong>11 от 15-те митрополити са били агенти</strong> на бившата комунистическа Държавна сигурност. <strong>Морално ли е това</strong> и в противоречие ли е с обещанието да служат на Бога и на хората. Какво са донасяли и <strong>кому е навредило</strong> това? Все въпроси, които остават забулени в <strong>мълчание или отвлечено словоблудство</strong>.</p>
<p>Лично аз останах доста озадачен от обясненията на един от <strong>митрополитите с картонче</strong>, че не било важно дали новоизбраният Български патриарх ще да е <strong>бил агент</strong> на <strong>Държавна сигурност</strong>.<br />
Вярно, че повечето митрополити са с <strong>агентурно минало</strong> и ако днес трябва да ги изключим като кандидати за патриаршеския стол, избора <strong>ще се ограничи</strong> до трима души.</p>
<p>Но от друга страна <strong>как да забравим</strong>, че повечето от тях са снасяли информация не на кой да е отдел, а на <strong>политическия „Шести отдел</strong> – за борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви”. Негова основна задача е контролът на потенциално <strong>критичните към режима групи</strong>, някои от които с относително голямо влияние върху общественото мнение &#8211; интелигенцията, младежта, религиозните и етническите малцинства.</p>
<p>Мнозина ще възразят и вероятно са прави, че аз <strong>не съм най-компетентния</strong> по църковните въпроси, за да разсъждавам по тази тема. Самият аз си давам сметка, че <strong>да пиша за църквата е по-отговорно и опасно</strong>, отколкото за каквото и да било друго.<br />
Отговорно, защото народа ни като цяло макар и <strong>не особено религиозен</strong>, изпитва традиционна привързаност към църквата, и тя <strong>като институция</strong> заема централно място в живота на стотици хиляди Българи, които по никакъв начин <strong>не бих искал да засегна</strong>.<br />
Опасно, защото критиката на тази институция винаги се приема не добре и крие риск да те обявят за <strong>атеист</strong> и предател на <strong>„традиционните ценности”</strong>.</p>
<p>Въпреки тези безспорни аргументи <strong>не мога да мълча</strong>, и като потомък на <strong>два свещенически рода</strong> – Попниколови и Попвасилеви &#8211; ще продължа писанието си. Ще продължа и, <strong>защото ми е обидно</strong>, когато гледам беловласи старци <strong>да се хулят и борят за кокала</strong> досущ като отдавна омаскарените ни политици.</p>
<p>Тялото на патриарх Максим още не бе истинало, а <strong>борбата за престола</strong> му вече беше започнала. Разбира се, това е лесно обяснимо, защото <strong>наследникът</strong> на патриаршеския трон ще се ползва с <strong>изключителна власт, престиж и удобства</strong> до края на земните си дни. Всичко това, ако трябва да бъдем математически точни означава, че бъдещият патриарх <strong>ще управлява около 10 милиарда лева</strong>. Сериозна сума&#8230; Ето така боричкането вече става разбираемо, но въпреки това си остава <strong>неморално и грозно</strong>.</p>
<p>След години детайлите от днешните с<strong>ъбития ще избледнеят</strong>, но и сега знам, че един ден ще си спомням безкрайната опашка от хора, който чакаха реда си пред <strong>катедралния храм „св. Неделя”</strong>, за да се простят с патриарх Максим. Но освен тях никога няма да забравя и <strong>демонстриращите заможност висши духовници</strong> &#8211; ярка противоположност на порутените черкви и отрудени миряни.</p>
<p>ВЯРАТА НЕ Е В ЦЪРКВАТА – <strong>все по-често</strong> чувам този израз и сега, когато вниквам в неговия смисъл, разбирам онези, които го използват.</p>
<p>Как ще завърши църковната драма по избирането на <strong>нов патриарх</strong> не знам, но битката ще бъде безмилостна и жестока.<br />
Кой ще спечели също не знам, но едно е сигурно – <strong>губещи</strong> отново ще бъдат вярата и <strong>обикновените хора</strong>.</p>
<p>Затова братя Българи, <strong>оставете всяка надежда</strong> за помощ свише и както казва старата ни поговорка „<strong>Нека си помогнем сами</strong>, че да ни помогне и Господ”.</p>
<p>в-к &#8222;Седмичен труд&#8220;, бр. 48, 28.11.2012 г.</p>
<p>The post <a rel="nofollow" href="https://www.rassate.bg/blog/id_5394/">Бизнесмени в расо управляват църквата</a> appeared first on <a rel="nofollow" href="https://www.rassate.bg">Боян Расате</a>.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://www.rassate.bg/blog/id_5394/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
