Блог

Българският лъв – ще се изправи ли отново или ще загине завинаги… От нас зависи!

Имало едно време една страна. Тя била богата и подредена, а народът който я населявал бил щастлив, благороден и сплотен.
Надлъж и нашир царели ред и благоденствие. В страната процъфтявали десетки занаяти и хиляди търговци изнасяли стоки по всички краища на света. Градовете на този народ били големи и подредени, а селата му китни и многолюдни.

Жените били приказно красиви, а мъжете всявали у враговете страх и ужас със своята сила и смелост.

В тази страна нямало бедни и нуждаещи се, защото хората си помагали и не оставяли никой в нужда.

Малцина били онези, които не спазвали общите закони и те били сурово наказвани от помощниците на владетеля, който бил мъдър и справедлив.

Околните народи завиждали на своите съседи и често се опитвали да мерят сили с тях, но все не успявали и винаги били побеждавани.

Никой не можел да попречи на благоденствието и възхода на този народ, защото силна и многочислена войска бранела страната.

В мирно време поданиците на Великата държава били трудолюбиви и съзидателни, а когато избухвала война те се преобразявали и ставали страшни и непобедими.

,,Това бил народът, който имал всичко, което е пожелавал. Народ, който придобивал титли, който купувал благородството си с кръвта на неприятеля, народ, при който бойното поле прославяло рода, понеже се смятал за по-благороден оня, чието оръжие било повече окървавено в сражение…’’

За всичко, което вършел, този народ черпел сили от единството и спомена за предците.

Така минали хиляди години, в които Болг-ариите били владетели на своята страна и господари на света. Но дошли времена, когато в страната пропълзяла зараза донесена отвън.
Постепенно всичко започнало да се променя. Първоначално незабележимо и спорадично, но впоследствие все по-отчетливо и постоянно.

Споменът за предците все повече избледнявал и на негово място се появило чуждопоклонничеството.
Някога богатия и благоденстващ народ на Великата държава опознал бедността.
Войската западнала, а крепостите опустели. Чужди и свой започнали да грабят.

Занаятите били забравени, търговията замряла.
Градовете се превърнали в развъдник на морален упадък, престъпност, корупция, болести и мръсотия, а селата опустели и станали дом единствено на гущери и змий.

Жените помръкнали, мъжете се изнежили. Все по-често деца и старци оставали без дом и храна.
Хората се отчуждили един от друг и всеки гледал да оцелее без да го е грижа за брат, сестра или съсед. Завист, лицемерие и предателство превзели душите им.

Така народът на Великата държава тръгнал към своя край, защото загърбил своите традиции и забравил, че в единението е силата.

Разказвам тази приказка, защото това е нашата историята, а нейният край се дописва от нас.

След хиляди години на възход и величие, днес народът ни е слаб и болен. Непрестанно лъган и ограбван, той се лута без цел и посока, и по своя път за никъде се сблъска с най-страшните си врагове.

Вече няма мъдри и справедливи владетели, а само алчни и продажни политици.

Тази нова порода, която се храни с доверието на хората няма цвят, лице или Родина. Двуличен и безпринципен, политикът служи единствено на себе си и на своите господари, които стоят над него и му дърпат конците.
Той може да обещае всичко, но никога не изпълнява казаното, защото е лъжлив по природа и няма собствено мнение.
Външно политикът често изглежда добре, но всъщност няма душа и отвътре е изгнил.

Такива са хората, от които зависи утрешният ни ден.

Тези редове са важни, защото скоро изстрадалият ни народ за пореден път ще стане жертва на празните обещания, с които политиците от години ни захранват.

Във вече започналата предизборна битка, партии и политици се надпреварват в обещанията.
Един „вдига” заплатите, друг „увеличава” пенсиите, а трети се кълне, че ще „съживи” икономиката.
В цялата кохорта от мошеници, макар и по-скромни, не изостават с обещанията и онези, дето „патриоти” се зоват.

Охранен воевода с агентурно минало и побелял (но не от мъдрост) комплексар, в дует омайват пубертети с приказки за единство.
Мутри и масони развяха също знамена и точат лиги да намажат нещо от държавната софра.
А от Владая отново бай Ганьо компетентно се обажда и взе пак акъл да ни дава…
За капак на всичко изоставена женица от екрана се напъва. Горкичката, и тя надежда храни, че синчето й за пореден път ще се облажи.
За пред хората, обаче всеки от тях на патриот се прави и за обединение говори, защото така е модерно сега.

Чудна работа? Ние ли сме толкова глупави или ТЕ са много хитри? Вероятно истината е някъде по средата… Или по-скоро народът ни объркан и сломен, с отчаяние на удавник се хваща за всяка гнила сламка и се надява този път да е избрал Спасителя.

Да, но чудеса стават само в приказките. В реалният живот, когато си на дъното, спасението идва едва, когато минеш през Чистилището.

Така да бъде, но кога за Бога ще дойде този ден? Кога ще свърши кошмарът, в който живеем от десетилетия? Дали народът ни ще се събуди или ще загинем спейки?

Място за оптимизъм няма, но въпреки това вярвам, че народът ни ще прогледне за истината и България ще се прероди за нов живот!
Времето и нуждата ще родят ОНЕЗИ, който ще върнат блясъка и славата на Великата държава.

И тогава от пепелищата на разрушената ни страна ще се надигне вълна от милиони честни Българи.

Рамо до рамо те ще поведат дълга и безпощадна битка, но единството и вярата в утрешния ден ще им донесат победата.
Мнозина ще загинат, но споменът за героите ще живее вечно.

И тогава, когато лошото време е отминало, отново ще гледаме ведро напред. Мъжете ще бъдат мъже, а жените ще се усмихват с лъчезарни лица.
Млади и стари ще се радват на живота, без страх за утрешния ден.
Мръсотията и упадъка ще са само спомен, и чистота и възход ще властват вместо тях.

Отново ще бъдем хора с гордо вдигнати глави, а не роби на чужди и свой. От развалините ще построим нови градове и заводи, а в опустелите села пак ще закипи живот. Земята ще бъде наша, трудът на всеки ще бъде достойно заплатен и никой няма да знае що е недоимък и лишение.

Такъв трябва да бъде краят на тази приказка за България, защото страната ни е богата, а народът ни е умен и трудолюбив. Но, преди това трябва да се събудим и да дадем свобода на Българският дух, който толкова пъти ни е помагал да оцелеем.

По пътя към спасението и възхода има много пречки, но най-съществената са корумпираните партии и политици, които разделят народа ни. Те са в основата на онази вътрешна разпокъсаност, която ни прави слаби. Именно партиите са онези, които подклаждат и разнасят из цялата страна разложение, омраза и ни пречат да бъдем един народ с обща цел и стремежи.
Народа ни е минал през всякакви изпитания, но днес трябва да разберем, че за България няма по страшен враг от „българските” партии.

Ще завърша с думите на Димитър Съселов:
„Нека всички ние добре да разберем, че ако не искаме да видим унищожена Българската държава, ако не искаме да видим изчезнал завинаги Българският народ, ако не искаме да бъдем избити и ние, и нашите синове, ако не искаме да видим обезчестени и поругани нашите жени, сестри и дъщери, ако не искаме те да бъдат насилвани да раждат чуждо поколение на друг народ, поколение на онези, които биха ни унищожили, то ние ще трябва незабавно да се сплотим без да жалим средставата си, нито силите си, нито кръвта си, нито дори живота си‘’ … защото, ако не го направим ще загубим страната си, а без България ще загубим и всичко останало.

Тук с тревога и надежда, че сте ме разбрали свършва моят разказ.
Дълбоко в себе си продължавам да вярвам в бъдещето и се надявам, че един ден въпреки всичко, в края на последната страница ще пише: „България се възроди, и народът й живее и до днес, мирно и щастливо”.

КРАЙ

Коментари

коментара